НиКс_ (Николая Филипова)
1 0
2 ene 2009, 22:47

Тъжна история 

  Prosa » Cartas
2382 0 4
1 мин за четене
Каква е ползата от лъжите...

Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста

да говориш в очите...

Истина... истина... истина...

Дали има такава?

Имаш ли смелостта да застанеш срещу мен

 да говориш, да говориш!

Без страх, без срам от нещата, които направи...

Как с мен си ти игра...

Как всичко, цялата приказка бе измислица...

Верно, че няма приказки, в които да няма сълзи,

но в нашата приказка тъгата прекали...

В нашата приказка имаше намеса на злите герои.

Злите герои, които играха подли роли.

И въпреки всичко твоята принцеса остана до теб...

остана и мъката, която тя скъта в сърцето си, в наранената си душа...

Не се осмели да излее мъката,

... може би защото вече нямаше с кого да говори...

Или пък тя самата не желаеше да споделя...

Беше я страх отново да заплаче, защото вече бе проляла ужасно много сълзи и това не и помогна... но и в същото време не се страхуваше, защото бе свикнала с тъгата.

Тя все ходеше с маската на „щастливка"... само когато бе сама, я сваляше...

Обичаше да се забавлява, но това беше преди. Сега обича да слуша тъжни песни, защото самата тя е такава... като китара без струни, която не може да изсвири вече нито един тон... като есента - пуста, без живот, тъмна, мрачна... тъжна история...

© Николая Филипова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МММ Това ме разтресе Злите герои които играят подли роли !!! алодисменти от мен
  • Живот, живот...
  • Истината е с много сложен характер, много трудно си показва лицето, но който я открие не винаги и' се радва. Със заблуди се живее по лесно, но пък истината е толкова привлекателна...
  • "Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста"

    Повечето я нямат...
Propuestas
: ??:??