- Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не - защото все още няма за кого. Тризнаци не се намират под път и над път. И да - защото Гуидо, горкият, е уредил фотосесия за "Вундерфрау". Последна надежда някой, дори неблизнак, да пожелае дъщерите му.
- Добре, но защо се намесва Сестринството?
- Ех, приятелю! - въздъхна сестра Вурстберге - Сестринството има много агенти и Гуидо като такъв помоли за помощта ни.
- Гуидо? Агент!? - с нескрита почуда попита Херцвалд.
- Такъв е. Без него няма да има "специален" чай.
Очите на Херцвалд се разшириха изпълнени с блясъка на сполетялото го прозрение. Ето защо Гуидо все ходеше като замаян. А всички си мислеха, че е заради тройният му късмет.
- Интересно, интересно... - измърмори той - А дантелите за какво са?
- Хубав въпрос - някак загадъчно отговори Хелга и хвърли леден поглед към кискащата се сестра Кьохлмайс - Фотосесията ще е по бельо...
- Дантелени сутиени?!... От Бедфордшърска дантела!?...
Херцвалд не можеше да си поеме дъх от настъпилата паника. Ръцете му се впиха в облегалките на плетения стол, а погледът му започна да придобива стъклен вид.
- Но, но... това е лудост! - едва успя да промълви той.
- И ние решихме така, но сега осъзнаваш ли колко е отчаян Гуидо?
- Но аз... Кога? Къде?
- Успокой се вече, Херцвалд! - изгърмя от устата на сестра Вурстберге.
Херцвалд застина с наполовин отворена уста, сякаш някой го беше зашлевил по бузата. Погледна Хелга и бавно отпусна побелелите си пръсти.
- Ще работиш тук. Но първо ще отидеш на гости при сестра си.
- Но сестра ми...
- Не ме прекъсвай! Сестра ти е само предтекст, че ще отсъстваш няколко месеца. Ще ти осигурим всичко от което имаш нужда, дори масажистки, ако искаш?
- Да, да... - вече видимо успокоен каза тихо Херцвалд - Масажистки? Да, да...
Сестрите бяха притихнали и го гледаха с очакване. Сестра Швитзе понечи да отпие от чаят си, когато въпросът му увисна във въздуха.
- А кой ще вземе мерките?
Херцвалд гледаше вторачено разтворените си длани, сякаш държеше две горещи гюлета, а сестрите се споглеждаха с недоумение.

...

Година и половина по-късно тризначките вече бяха сгодени (за трима плешиви братя, минаващи за близнаци). Гуидо ходеше като замаен от предстоящата сватба. А Херцвалд все още си "почиваше при сестра си".
И ако някой си мисли, че да изработиш Бедфордшърска дантела е само за супер майстори, то той е три пъти по-далеч от истината. Оказа се, че изработката, и пазенето на тайна бяха лесната част. Трудното беше да убедиш три стари моми, недокосвани от мъжка ръка, че няма да ги пипаш за удоволствие, а само ще им вземеш мярка. Е, Сестринството вече имаше пръст и в това.
Херцвалд преглътна последната лъжица качамак и се зачуди какви ли още тайни не бяха споделили с него.