Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си признава,че е зъл.Че мрази и мисли лоши неща,че плаче , и че го боли.Само тогава, защото в този свят няма съжаление.Демоните в душата не знаят пощада.Ще те оберат до шушка на карти, ще ти се присмеят ,когато се разплачеш,ще духнат в лицето ти,когато се закашляш.
А човекът не търси съжаление,когато е сам.
Тези демони ще го напуснат,когато го боли от самотата,а ще се вмъкнат, когато иска тишина.
Демоните в душата на самотния човек, са неговите лечители.А самотата е Чистилището.
Това е Адът!Когато човек е сам, е всичко,което не е,когато не е!
© Александрина Морунова Todos los derechos reservados