Всичко започна с една война... Някой я наричат 3-та световна, други Апокалипсисът. Това найстина няма значение вече, бяха останали само спомените за отминалия свят.
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункерите през нощта, а през деня излизаха да търсят провизии.Цялата картина бе изпълнена с отломки, арматурни железа и бетонни късове от някогашните блокове. Повечето коли отдавна бяха разфасовани, всички искаха да съберат колкото се може повече, за да могат да си изтъргуват хляба и водата. Повечето източници на вода бяха замърсени.
Повечето хора се бяха разделили на групи, лагери. Някой дори въртяха бизнес на едро, или предлагаха място за търговците да си продадат стоката. Най-известния лагер се намираше на мястото на бившият квартал Надежда и заемаше и малко от околията към Модерно предградие. Квартал Люлин сега бе най-опасното място, на което човек можеше да попадне, там се събираха всички главорези, които се появиха веднага след като законът изчезна. Но тази история не е за тези места, тази история е за квартал Света Тройца. По настоящему "Убежище на вярата", но името лъжеше. Мястото го държеше човек на име Атанас Рангелов. Преди войната той беше никой, но сега бе успял да си събере солидна армия. Имаше над 400 човека които пазеха "реда" и охраняваха денонощно. В жилищния сектор, кадето бяха останали няколко здрави постройки, а други бяха достроени, една нощувка в тези "дупки" струваше колкото цистерна пълна с вода. А водата беше много ценна стока тези дни.
В пазарния сектор се събираха хора от околните квартали, Фондови жилища, Зоните и Захарна фабрика. Търгуваха нощ и ден едни и същи предмети. Повечето предмети попадаха обратно в първоначалните си собственици само за седмица. Наоколо имаше всякакъв вид  'карантии' от електронни устройства и машини. Тук таме имаше търговци на храна, но тези запаси бяха оскъдни. Също така много се ценяха ламарините, железата и стройтелните материали. Всеки се опитваше да преживява някак, а за да успее, първо трябваше да си построи място за живеене.
Рангелов също търгуваше на черно, със другите "лидери" в града. Когато някой нарушеше реда в лагера, стоката му се отнемаше и след това биваше продадена на някой от съюзниците на лагера. В товарния сектор, кадето стоките се товареха върху камионите, имаше десетина мотокара и около тридесет работника. Повечето работеха колкото да им минава времето, но тук идва момента да ви представя Гошо. Тридесет и шест годишен мъж, който работеше с цел да събере достатъчно за собствена къща. От време на време се хващаше на работа за няколко часа като строител или монтьор. Беше си купил мотор, категория ATV(All-Terrain Vehicle). Когато беше почивка обикновено излизаше от града да търси предмети които бяха забравени по селата в околността. За сега нямаше голям късмет, като изключим ел. генераторът, който беше намерил преди 6 години. Този генератор беше обърнат в инвестицията за мотора, но изгледите не бяха добри. Бензинът все повече поскъпваше, а не можеше да сабира пари като харчеше почти толкова колкото изкарваше.
Един ден дойдоха няколко човека, които го търсеха във връзка с убийството на приятел на шефа на лагер, който се намираше в квартал Левски. Подозираха него, въпреки, че той не бе стъпвал в този квартал от 2-3 години. Някой там му имаше зъб и сигурно го беше натопил, но това не го притесняваше. Притесняваха го хората, които бяха дошли да се разправят с него. Откакто законът не важеше, повечето обвинения свършваха със смърт, а право на съдебен процес нямаше.
Когато мъжете го приближиха, Гошо тъкмо се качваше на мотора. Най-добре облеченият от тях му каза:
- Жоре, имаме един малак проблем, и искахме да го обсъдим с тебе... насаме. Имаш ли 2 минутки?
Гошо се замисли за момент. Знаейки какво го чака, единственото, което можа да каже...
- Нямате работа със мене, по-добре се изнасяйте, докато не съм извикал шефа. Лично го познавам и няма да бъде доволен от дразгите които си създавате в тоя лагер.
Мъжът го изгледа лошо. Гошо знаеше, че няма да го оставят толкова лесно, но не беше лошо да се пробва.
- Гледай сега, със или без твоето съгласие ще дойдеш с нас, а шефа ти не ме интересува, аз проблеми с него нямам - каза мъжът. - Момчета, хванете го и да приключваме с това.
Останалите от групата тръгнаха към Гошо. Той запали мотора и потегли с бясна скорост. Мъжете извадиха оръжията си, но не посмяха да стрелят. Не бяха на тяхна територия и не искаха да си създават проблеми. Обърнаха се и се запътиха към изхода на лагера.
Гошо вече се бе отдалечил достатъчно от лагера, но знаеше, че евентуално щяха да го хванат. Бягане от тези хора нямаше. Най-доброто решение в този момент бе да си купи оръжие, защото знаеше, че ще му потрябва, когато го намерят. Не искаше да бъде убит заради постъпките на друг.
Той приближи лагера в центъра на града. Там имаше най-голям избор от оръжия, повечето откраднати от военните складове. Не бяха особенно евтини, но пък от друга страна това бе най-добрата защита в тези дни.
Огледа се, видя няколко сергии със по-леки оръжия, повечето пистолети, и избра една наслуки. Приближи се до продавача и слезе от мотора. Пред него стоеше мъж на възраст. Щом продаваше оръжия явно беше от едрите риби, но нямаше охрана наоколо. Гошо се огледа за момент и попита:
- Чиче, трябва ми нещо по-така...
- Пистолет? - попита старецът.
- Ами, да, но някой по-силен. Ще пробивам жилетки с него - каза Гошо и се засмя.
Старецът поогледа сергията и се спря на един пистолет. От видът му Гошо знаеше, че не е фабричен. Ясно си личеше грубата ръчна изработка, явно без марка или номер.
- Разгледай този. От 200 метра бетон пробива! - възкликна старецът. - Ако ти трябва мощен, този е като за тебе.
- А колко пари е? - попита Гошо.
- По принцип не е евтин, обаче ще ти го дам за 2000 лева.
"2000?!" пимисли си Гошо. "Този трябва да е луд". Но знаеше, че без оръжие не можеше да се справи с онези мъже, затова бръкна в багажника на мотора и извади една стара ученическа чанта. В нея държеше спестяванията си, които до момента бяха малко повече от цената на пистолета. Подаде му парите и след това извади и 2 столевки и каза :
- Дай ми и десетина кутий с патрони.
- На война ли ще ходиш? - попита старецът и се усмихна.
- Почти натам съм тругнал. Давай кутиите и да бягам, че става късно.
Старецът извади 10 кутии с патрони от шкафа под сергията, подаде ги на Гошо и каза:
- И със "здраве" да си го ползваш - намигна му старецът.
Гошо прибра кутиите в чантата и извади 10 за пълнителя на пистолета. Зареди го, запали мотора и потегли.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...