Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето лекува!"... чуваш тези думи и се замисляш над тях! Питаш се - Къде е?!... Къде е това проклето време, дето ще ме излекува?!?! Е, няма да дойде! Тази болка няма да си иде! Ще е вечна, ще е пареща и ще боли!!