ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поредната вечер, в която го чаках да се прибере. Той ми обеща, че ще се прибере до десет, но вече беше малко след полунощ. Седях на дивана и гледах поредното тв шоу. Ядях китайско и го чаках. Мина цял час, откакто седях. Какво ли не ми минаваше през ума. Можеше да му се е случило нещо, можеше да е с някоя друга. Ами да, защо не. Вече не знаех какво точно да си мисля. Това беше деветата или може би десетата поредна нощ, в която го чаках до толкова късно.
Изведнъж чух как той отключва вратата. Изгасих телевизора и станах. Оставих чинията на масата и тръгнах към входната врата.
- За кой път вече се прибираш така! - викнах аз.
- Ох, Каролин. Стресна ме! - каза той.
- Пак си пиян. Миришеш на уиски и... - облещих очи и дъхът ми спря за минута. - ...на женски парфюм - довърших аз.
- На женски парфюм. Да бе, да. Как може да си помислиш такова нещо? - усещах, че се опитваше да скрие нещо от мен. Не бях сигурна какво, но щях да разбера.
ГЛАВА 2
Алармата на телефона ми звънна точно в седем. Едва станах. Толкова много ми се спеше, че едва ходех. Влезнах в банята и измих лицето и зъбите си. Облякох синята блуза на черни точки и сивите дънки и се запътих към кухнята. ‘’Дали да не си направя кафе’’ – мислех си аз. Налях гореща вода в чашата и внимателно изсипах пакетчето с кафе вътре. Оставих ги на масата и излезнах пред вратата, за да взема сутрешния вестник. Времето беше прекрасно. Слънцето грееше, птичките пееха точно като в приказките. Прибрах се бързо, за да не ми изстине кафето. Реших да седна на дивана и да прочета вестника. Включих и телевизора, защото обичах да е шумно. Така се чувствах някакси по-спокойна. Не обичах да чета главната страница, затова винаги отгръщах направо на втората, но точно сега една дума привлече погледа ми. Тази дума беше ‘’Убиец...’’. Отпих от кафето си и започнах да чета. Пишеше ‘’ Убиец броди из Охайо...’’. При тези думи сърцето ми направо спря.
- И-и-из Охайо... - казах аз, като преглътнах. Сякаш имах огромна буца в гърлото си. Сърцето ми започна да бие силно, но аз продължих да чета. ‘’... Жена беше намерена мъртва в близост до хотел ‘’Кинг’’.’’
Звънецът звънна. Аз се стреснах и веднага скрих вестника. Станах бавно и тръгнах към входната врата. Звъненето се повтори още два пъти. ‘’Кой ли беше’’- питах се аз...
ГЛАВА 3
Бях доста уплашена. Чудех се къде ли би отишъл и защо бяга. За какви мъже в униформа ми говореше.
Изведнъж ми прилоша. Легнах на дивана и включих телевизора. ‘’Пак подерното тв шоу’’- мислех си аз. Превключвах бавно каналите, но неусетно бях заспала. В съня си чух как на вратата се звъни.
- Кой е?- викнах аз.
- Полиция, отворете!
При тези думи направо облещих очи. Досетих се за какво са дошли. И изведнъж всичко се подреди в главата ми. Дейв мирише на женски парфюм, мъртво намерената жена в Охайо. Когато ме караше да бягаме. Всичко си дойде на мястото.
- Полиция, отворете! - повтори мъжкият глас.
- Идвам- казах аз.
Сърцето ми биеше силно и бързо. Преглътнах, обравих косата си и отидох да отворя.
- Да, моля - казах аз, като се опитвах да изглеждам спокойна.
- Дейв Мидълтън?- с втренчен в мен поглед попита един от полицаите.
- Дейв... кой?
- Дейв Мидълтън- повтори той.
- Сутринта влезна като буреносен облак, събра си багажа и излезна - казах аз.
- Къде отиде?- нервно ме попита той.
- Не знам. Последните няколко нощи се прибираше много късно. Сутрин излизаше много рано. Въобще не се засичахме.
- Госпожице, знаете ли изобщо къде може да е отишъл.
- Не, нямам си представа. Защо, какво се е случило?
Полицаят дори не ми отговори. Той само кимна и се върна обратно в колата. Тръгнаха в посока - летището. Сигурно Дейв щеше да е там.
© Елица Лазарова Todos los derechos reservados
И аз ще чакам продължението!
Поздрав!