УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина спеше с разголени ръце над одеялото. Отиде в стаята с книгите - неговата стая. Както всяка сутрин, погали с ръка лъскавите подвързии по лавицата и зас­тана в рамката на прозореца. Утрото го близна с розовия си език - слънцето още не беше изгряло. Вън съседът се суетеше около построй­ката на новия гараж. Куцукайки край младите мъже, нареждаше да доне­сат вода, пясък, обясняваше, че дъските за кофража били под сушината, ама да вземат от малката камара, защото голямата била за друго. "Едва ходи - помисли за него учителят Минчев, - ама не се отказва. Раз­фучал се като ламя от приказките. Да има как - света ще глътне. Не мога да се наспя от него, като човек. Две коли, два гаража, две къщи, две пр ...