"Ммм, ма как може?! Да си спя на село една-две нощи и да не ме оставя, да се насладя на тишината и спокойствието! Да ми звъни в 6 часа сутринта и то в събота!"
Така си мислех, докато посягах към телефона и бях убеден, че мойта съпруга пак не я е хващало сън в града и ми е измислила нови задачи. Дори и не погледнах за име и направо отворих.
- Мдаа...
- Митак, братко, слушай ме внимателно и действай бързо! - изненадващо чух тих, шептящ и хриптящ глас. Почти го познах, но нещо не ми се връзваше. Ацо? Толкова рано? И с такъв глас? Нещо не беше наред, но успя да ме разсъни набързо.
- К'во има бе, човече? Какъв е тоя конспиративен глас?
- Слушай! Нямам време. В ареста на общината съм. Ужасно нещо! Натопиха ме. Не мога сега всичко да ти кажа. Иди до нас, вземи ми някоя дрешка и цигари и ела бързо тук, докато не са сменили наряда. Моля те, бързо!
- Ей, чакай бе! Как... - но отсреща вече нямаше сигнал.
Тревога! Точно така се задействах, като по един забравен в годините сигнал. Набързо - пантало ...