1 sept 2006, 14:56
Уиски с три кубчета лед (Wonderfull tonight)
3 мин за четене
Седях, подпряла глвата си с ръка, и си мислех: "Защо съм непрестанно тъжна? Стоя сама вкъщи в компания на четири стени, сякаш няма други хора на този свят, с които да се забавлявам. Какво от това, че теб вече те няма близо до мен и няма да споделяш лудите ми нощи? Светът не свършва с това, нали ?
Трябва да се забавлявам и да се радвам на живота, та дори и без теб! Нима ти не го правиш?! Всичко ще е същото, просто без теб."
И в този ред на мисли мигновено станах, влязох в банята, където си взех бърз душ, излизайки застанах гола пред огледалото и си казах: "Тази нощ ти ще си красива, красива в нечии други очи."
Облякох си секси червена рокля и започнах да се гримирам. Сложих си силен вечерен грим - червило с цвят на вишни и тъмни сенки, пръснах си няколко пъти от парфюма - любимия ми парфюм "Emotion" - и настръхнах от студените му капчици, впиващи се в кожата на шията ми. Уханието върна лентата назад... Толкова пъти се бях събуждала до теб и съм усещала оттенък от този парфюм в малката, разхвърляна стая на твоя дом... Веднага се опомних, излязох от магията на аромата и забраних на спомените да размазват моя грим, защото тази нощ трябва да съм красива.
Реших да отида в някое заведение, където не съм ходила, и така стигнах до "Sweet Dreams", дори не бях чувала за него, но името ми хареса и влязох. Беше спокойно, с приглушена червеникава светлина, допълваща се от пламъка на свещите. Като цяло обстановката беше уютна, а заведението полупразно. Седнах на масичка в ъгъла с лице към бара. През две маси до мен седяха двама, може би влюбени, ако съдех по разнежените им погледи, следящи всяко движение на другия.
Отидох да си поръчам нещо на бара, където имаше още няколко посетители на "Sweet Dreams".
- Добър вечер, лейди! Какво ще желаете за пиене? - попита ме барманът, впивайки жадно очи в мен, както може би правеше с всяка по-красива жена, отиваща там сама.
- Уиски с три кубчета лед... "Ballantine's" - поръчах аз.
- Малко или голямо?
- Голямо.
Взех уискито и се върнах на масата си. Отпих една огромна глътка и усетих как в гърлото ми пламва пожар, стиснах очи, сякаш да го потуша. Запалих цигара, а димът ми чертаеше слова, като че ли ми натякваше, че някой липсва, изписваше неговото име...
След около половин час си поръчах още едно уиски, този път без лед. Чувствах се някак по-лека, излъчваща смесица от сладострастие и тъга. Меката светлина, мирисът на алкохолни изпарения и цигарен дим, заедно с тихите разговори от съседната маса и бавната ретро музика, ме накараха да се почувствам дяволски сама.
"Ех... Излязох тази вечер с намерение да забравя за терзанията си, а май плановете ми се провалиха, дори бях забравила, че съм излязла не да си давя мъката, а да се веселя." - помислих си аз, разочарована от себе си.
Пуснаха една песен, която ме накара да полетя накъде из тъжните облаци на моите спомени... Тихо си тананиках със затворени очи...
"...You look wonderfull, because I see
the lovelight in your eyes
and the wonder of it all is that you just relize
how much I love you.
Oh my darling, you were wonderfull tonight!"
(Eric Clapton - Wonderfull tonight)
Когато отворих очите си видях, че двамата влюбени от съседната маса са станали и танцуват нежно притиснати един в друг. Стана ми тъжно и изпитах чувство на благородна завист, защото ми се искаше моето момче да е с мен и да усещам топлата му прегръдка, полюшваща ме в любовен танц. Загледах се в тях и в плавните им движения и с лека, върху устните ми заспала усмивка, отпих последната глътка уиски и оставих празната чаша, празна толкова, колкото и душата ми.
Е, май беше време да си вървя... Не успях да оставя следи от червило върху ничия чужда риза, защото, може би, още помнех аромата на твоята.
Оставих само парите небрежно на масата и тръгнах, пронизвайки тънката, прозрачна димна покривка, осветена от малките свещи.
Излязох навън и потръпнах от хладния нощен въздух, усетих странна тръпка на страх в стомаха си. Страх от Самотата, която ще ме посрещне на входната врата вкъщи.
В този момент осъзнах: "Нищо без НЕГО не е същото!!!"
Трябва да се забавлявам и да се радвам на живота, та дори и без теб! Нима ти не го правиш?! Всичко ще е същото, просто без теб."
И в този ред на мисли мигновено станах, влязох в банята, където си взех бърз душ, излизайки застанах гола пред огледалото и си казах: "Тази нощ ти ще си красива, красива в нечии други очи."
Облякох си секси червена рокля и започнах да се гримирам. Сложих си силен вечерен грим - червило с цвят на вишни и тъмни сенки, пръснах си няколко пъти от парфюма - любимия ми парфюм "Emotion" - и настръхнах от студените му капчици, впиващи се в кожата на шията ми. Уханието върна лентата назад... Толкова пъти се бях събуждала до теб и съм усещала оттенък от този парфюм в малката, разхвърляна стая на твоя дом... Веднага се опомних, излязох от магията на аромата и забраних на спомените да размазват моя грим, защото тази нощ трябва да съм красива.
Реших да отида в някое заведение, където не съм ходила, и така стигнах до "Sweet Dreams", дори не бях чувала за него, но името ми хареса и влязох. Беше спокойно, с приглушена червеникава светлина, допълваща се от пламъка на свещите. Като цяло обстановката беше уютна, а заведението полупразно. Седнах на масичка в ъгъла с лице към бара. През две маси до мен седяха двама, може би влюбени, ако съдех по разнежените им погледи, следящи всяко движение на другия.
Отидох да си поръчам нещо на бара, където имаше още няколко посетители на "Sweet Dreams".
- Добър вечер, лейди! Какво ще желаете за пиене? - попита ме барманът, впивайки жадно очи в мен, както може би правеше с всяка по-красива жена, отиваща там сама.
- Уиски с три кубчета лед... "Ballantine's" - поръчах аз.
- Малко или голямо?
- Голямо.
Взех уискито и се върнах на масата си. Отпих една огромна глътка и усетих как в гърлото ми пламва пожар, стиснах очи, сякаш да го потуша. Запалих цигара, а димът ми чертаеше слова, като че ли ми натякваше, че някой липсва, изписваше неговото име...
След около половин час си поръчах още едно уиски, този път без лед. Чувствах се някак по-лека, излъчваща смесица от сладострастие и тъга. Меката светлина, мирисът на алкохолни изпарения и цигарен дим, заедно с тихите разговори от съседната маса и бавната ретро музика, ме накараха да се почувствам дяволски сама.
"Ех... Излязох тази вечер с намерение да забравя за терзанията си, а май плановете ми се провалиха, дори бях забравила, че съм излязла не да си давя мъката, а да се веселя." - помислих си аз, разочарована от себе си.
Пуснаха една песен, която ме накара да полетя накъде из тъжните облаци на моите спомени... Тихо си тананиках със затворени очи...
"...You look wonderfull, because I see
the lovelight in your eyes
and the wonder of it all is that you just relize
how much I love you.
Oh my darling, you were wonderfull tonight!"
(Eric Clapton - Wonderfull tonight)
Когато отворих очите си видях, че двамата влюбени от съседната маса са станали и танцуват нежно притиснати един в друг. Стана ми тъжно и изпитах чувство на благородна завист, защото ми се искаше моето момче да е с мен и да усещам топлата му прегръдка, полюшваща ме в любовен танц. Загледах се в тях и в плавните им движения и с лека, върху устните ми заспала усмивка, отпих последната глътка уиски и оставих празната чаша, празна толкова, колкото и душата ми.
Е, май беше време да си вървя... Не успях да оставя следи от червило върху ничия чужда риза, защото, може би, още помнех аромата на твоята.
Оставих само парите небрежно на масата и тръгнах, пронизвайки тънката, прозрачна димна покривка, осветена от малките свещи.
Излязох навън и потръпнах от хладния нощен въздух, усетих странна тръпка на страх в стомаха си. Страх от Самотата, която ще ме посрещне на входната врата вкъщи.
В този момент осъзнах: "Нищо без НЕГО не е същото!!!"
© Ан Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
леко и земно.. красота..
-
Благодаря ви !
-
Колко искрено звучи твоят разказ. Не е с художествена стойност, но е силно докосващо. Най-искрено те поздравявам.
-
Тъжно, но и силно хипнотично ме привлече,
всичко се променя , ние също
Поздрави !!! от мен/6/
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
