Беше късно...или май беше рано – беше 3 сутринта. Три таксита отчаяно чакаха на опашка на изхода на едно от нощните заведения на София. Мястото се посещаваше от най – свежите, от хората които още учеха в гимназиалните училища и скоро им предстоеше да се маскират като абитуриенти. Разноцветно облечени, със смъкнати панталони, различни цветове обувки и тиранти влачещи се по земята, повечето нямаха 18 години, но никой не им правеше проблем за това, че не са навършили пълнолетие и те посещаваха тинейджърският бар, консумирайки младостта си с пълна сила. На самият булевард, на тротоара пред входа, те се събираха на групи по 5-6 човека и небрежно си подаваха цигари марихуана, толкова спокойно, че минаващите с патрулна скорост полицейски коли даже не бяха повод да се прави опит да бъде прикривано това им действие. Весела глъч, смях и изрази като "братле", "смисъл " и " сеш'се ", се разнасяха под канабисова мъгла в ранното утро на късният октомври.
Наредени като пред гише на денонощна аптека, ...