УМРЯЛ
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Светла му памет. Да почива в мир. - повтаряха трети и четвърти.
Но каква само бе изненадата, когато той се появи жив и здрав в библиотеката, готов за нови подвизи, свързани с новата му стихосбирка.
- А, ама ти жив ли си, бе? Защо тогава Христов каза, че си умрял?
Сви Върбанов гневно устни и попита за една поетеса, която да глави да се труди като редактор и рецензент за новата му книга.
Така В. се свърза с мене и първото, което сподели, след като ми даде материалите си, бе точно това, възмущението как Христов е могъл да пусне такъв грозен слух.
Е, срещата ми с него бе повече от доказателство, че не е нито призрак, нито е умирал, а още повече и възкръсвал. Човек от плът и кръв.
Но какво се криеш ...