Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната поправка.

Знаех си, че Кирякус ще дойде да ме потърси. Ето го, че разцъфва с белозъбата си усмивка. Бели коси, бели дрехи, бяла лъскава кожа, като изтънен пергамент, на места чак до ранички. Това че е грък, той самият ми го каза преди време, когато се запознахме. По речта му обаче не можеш да го познаеш. Липсва онова характерно говорене на „ц“ при повечето гърци. „Обицам Ви вцицки“ – както си спомням да казва една.

Чувствам се задължена. Скачам веднага да му окажа съдействие. Кирякус има сложна задача тип „тетрис“: трябва да нагласи датите за 4-5 поправителни изпита на двама братя-юнаци, ала не всички дати са свободни, а и често съвпадат за различните дисциплини. И той започва да ми разправя как вчера бил в еди кои си катедри, после – еди къде си, и еди къде си и как им се молил, и те му отстъпили, та не можело ли и при нас така. Искаше да ги запише за изпит точно за 7-ми.

- Не може. Местата са запълнени. Има 40 човека за тази дата. Все още има свободни места само за 1-ви.

- Ох, не може ли нещо… тюхка се той и си гледа в календарчето. – На 2-ри ги записах на изпит за еди-акво си.

- Никак не Ви е лесно! – съжалявам го аз.

Колежката - младо момиче, все още в романтичния период от своята кариера, погрешно решава, че този е някакъв загрижен роднина, който идва да запише за изпит момчетата, докато те в това време четат ли четат! Пък Кирякус ми беше разправял за „момчетата“ - какви хубави апартаменти под наем са си намерили точно в центъра! И по време на семестъра той и жена му отивали да ги будят, дембелите му с дембели, да им правят кафета и да ги ръчкат да ходят на лекции. И как само да вземели дипломи, баща им лично щял да се погрижи да добият опит в професията.

- Баща им е много богат доктор. Ето, и тука го канят, и в Солун го канят лекции да чете!

- Браво! – отвръщам и не ми пука дали казва истината.

Тая Радка! Все такива ми ги изпраща! Уж да съм давала консултация на горките незнаещи български, а когато им казах, че трябва да идват поне няколко пъти, поне няколко седмици, за да минем конспекта, те ме изгледаха с ужас и повече не се вяснаха. Вместо тях винаги идваше Кирякус да ми се извинява – болни били, имали много изпити, заминали си за Гърция…

- Ама баща им има една огромна клиника на седем етажа! И сега той лично ще ги затвори на седмия етаж да четат и да се готвят за изпитите!

- Браво! – „вярвам“ му аз.

В разгара на лятото пак ми звънна Кирякус. Искаше спешно да пием кафе. Чак леко се притесних. Този дъртак, да не би да ме сваля? Носеше ми подарък – чанта и парфюм. Имал бил магазин в София, който бил решил да затваря. През цялото време подскачаше нервно, пресегна се да ми разбърка кафето и изпусна пакетчето захар в чашата ми. Не спираше да бърбори. Бил отгледан в сиропиталище за гърци-бежанци тук в България. Отпърво бил голям калпазанин, но после така се издигнал, че все на „Волги“ го возели. В Гърция семейството му пасяло кози, ама пък дъщеря му работела в Германия. Дала там на когото трябва едни хиляда евра и сега имала много висока заплата и все с „хубави роклички“ ходела. Отбелязвам наум, че съм с тениска и по джинси.

След тази среща отново ми се обади. Само за да ме информирал, че заминавал в Гърция. И да ми пожелаел „едно хубаво лято“. И да си ме държи като „свой човек“ за уреждането на изпита, без да го казва, разбира се.

- Вие все пак ги запишете за 1-ви! – съветвам го аз и натъртвам.- На 1-ви аз съм дежурна.

- Така ще направя.

- Пък ако ли не могат да се подготвят, ще измислите нещо – били са болни, нещо такова…

Той си знае, че при нас поправките се точат до Нова година. Кой ти изпуска студенти, които си плащат!