линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
7 abr 2012, 11:24

Уроци по сценично майсторство - Диалози 

  Prosa
939 0 18
4 мин за четене

Уроци по сценично майсторство

Диалози 

.......................................................................

   Заспала съм.

- Хайде да сложим тапети в стаята - потупва ме по главата синът ми.

- Мхм...

- Ти чу ли какво казах?

- Мхм!

- Казах, че искам да сложим тапети в стаята.

- Не може ли да го обсъдим утре?

- Кога утре? Дай да го решим сега и точка.

  Проклинам на ум ъгловото разположение на леглата. Опитвам да се завия през глава, обръщайки се на другата страна.

- Решихме ли нещо за тапетите?

- Колко е часа?

- Рано е!

- Колко рано?

- Отвори си очите и ще видиш.

- Ти затвори твоите, моля те и ако обичаш - заспивай.

- Обичам те бе, мамо, ама дай да решим за тапетите.

- Ще сложим! Лека нощ.

- От кои ще сложим? Аз искам...

- И аз искам да спя!

- Ми спи де, ти и без това вече спиш...

- Не спя, но бих искала да поспя...

- Искам от онези, дето си менят цвета, като запалиш лампата и...

  Край! Ставам. Светвам и се опитвам да участвам в разговора, държейки очите си широко отворени.

- Казвай!

- Какво да ти кажа? Аз вече ти казах.

- Значи това беше? Да гася ли?

- Както искаш.

- Гася и няма да говориш, нали?

- Гаси.

- Лека нощ!

  Малко по-късно, точно две въздишки време:

- Кога ще ги сложим?

- Кое кога ще сложим?

- Тапетите, как кое?

- Като ги купим.

- Кога ще ги купим?

- Като отидем в цивилизацията.

- Кога ще отидем?

- Другата седмица.

- Не може ли тази?

- Не.

- Защо?

- Защото другата седмица ще ми платят и ще имаме пари за тапетите.

- Кога другата седмица?

- През седмицата.

- Кога през седмицата?

- И аз не знам.

- Защо не знаеш?

- А ти защо не спиш?

- Аз пръв попитах.

- Като ми платят ти пръв ще разбереш.

- Ще идвам с теб на твоята работа!

- Тихо, ще те взема, ако слушаш. Заспивай.

- Лека нощ, мамо! Само още нещо да те попитам. За последно.

- Питай!

- Кой ще залепи тапетите?

- Ще видим.

- Хайде ние да си ги залепим.

- Не съм лепила тапети.

- И аз не съм. Ще питам Боби. Техните лепиха.

- Питай...

  Тъй или иначе купихме тапетите и лепилото.

- Държиш ли стълбата?

- Да бе, мамо, качвай се.

- Сигурен ли си?

- Да.

  И както си се протягам нагоре да залепя тапета, с високо вдигнати ръце се озовавам на пода.

- Чакай аз ще го взема. Кажи нещо. Добре ли си?

  При падането се е счупила бутилката с домашния първак, който ползваме за разтривки. От изпаренията ми се вие свят.

- Добре съм. Ще си направя кафе. После ще изметем стъклата. Ела да си починем на верандата.

- Да ги събера ли?

- Недей! Възможно е да се порежеш.

- Ще внимавам.

- Колко ще внимаваш? Колкото когато те попитах дали държиш стълбата ли?

- Внимавах бе, мамо, само за миг я пуснах заради една муха. Днес ли ще залепим всичките тапети?

- Ако на всяко парче падам по веднъж, едва ли!

- Ама ти на всяко парче ли мислиш да падаш?

- Пие ли ти се лимонада?

- Да!

- Вземи бутилките и иди до бай Миткови да купиш.

- За колко бутилки ще ми дадеш пари?

- За три.

- Ама три за днес ли?

- Да, за днес.

- И утре ли ще дадеш пари за три?

- И утре.

  По късно през нощта:

- Мамо, сърдиш ли се, че изпуснах стълбата?

- Не.

- Щом не се сърдиш, ще ме пуснеш ли утре с Ники за раци?

- Не може ли да почака до утре?

- Може, ама не бива. Ники ще ме вземе в шест часа. Ще ме събудиш ли?

- Ако заспиш, ще те събудя.

- Ще ми приготвиш ли сандвичи и вода?

- Разбира се.

- Сега ли?

- Не сега. Сутринта.

- Защо сутринта?

- За да не изсъхнат.

- Как изсъхват?

- Хлябът става твърд.

- Как...?

- Ходи ли ти се за раци?

- Да...

- Още една дума и никакви раци.

- Само още една - лека нощ, мамо.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??