В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който му беше нужен.
Можеше да се чуе как сградата „вие от болка” под напора на пламъците.
Нямаше видимост. Трябваше да се ориентира по слух и допир. Все още се намираше твърде далеч, за да чуе виковете на колегите си, които викаха името му с все сила, за да го ориентират. Правеше малки почивки и поглъщаше от кислорода, който беше към края си.
Отдъхна си доколкото беше възможно и закрачи отново надолу по стъпалата.
Успя да се добере до петия етаж. Реши да се свърже по радиостанцията, но нещо го остави застинал на място. Много бавно погледна към тавана и се вслуша в категоричното пукане. Разбра, че трябва да бяга, и че всичко това ще се стовари върху него всеки момент, но остана там, замръзнал с р ...