Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работата. Обичаше да кара хората да споделят, особено нея. Имаше нещо много интересно относно цялата ù същност, което надхвърляше всякакви граници на познанието му.
- Веднъж вече ме зарязаха, не мисля, че вярвам в любовта. Въобще, не виждате ли колко безмислено е всичко това? Да получаваш някакво огромно щастие, но на каква цена? Всички те те изцеждат, не оставят нищо друго след себе си, освен една огромна дупка, кратер... Понякога ми се искаше нещата да не стояха по този начин. - усещаше се нотка на напрежение, дори на отчаяние в гласа ù. Досега отпуснатите ù ръце сега се впиваха здраво една в друга.
- Защо сте настроена нападателно? - продължаваше да записва някакви неща в тефтера си, което до го ...