Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току-що се бе качил в превозното средство, претъпкано като женско сърце с безброй любови, изгубили от стълпотворението си всякакво значение и смисъл. Автобусът бе наситен с гъста смес от миризми - цяла една менделеева таблица от "аромати". За щастие носът му бе порядъчно запушен от повалилия го вирус. Ала все пак регистрира двата края на "спектъра" - мирис на тъмнокожи от негалантно естество в смесица с клошарска фламбирана запръжка. Помисли си колко добре би му се отразил сега неговият стар противогаз, с който не се разделяше в казармата, особено нощем, за да се предпазва от натрапчивия дъх на партенки в спалното помещение. Но бе услужил с него на свой приятел, решил да пръска жилището си против ...