Усмивката ти
Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, но очите ми остават тъжни, непознати за теб, слепи и някак празни. Харесва им това, което виждат, но чувствата надделяват, сразяват всичко красиво и отварят път на болезнените спомени. Аз, тези спомени... идват като светкавица, разрязваща красивата дъга, а си тръгват като мъртвец от ковчег... никога. Напомнят ми за всичката болка, ала и за малкото приятни мигове... за всичките сълзи, ала и за малкото щастие... Въртят се един след друг и не спират, а после пред лицето ми се появява неустоимата усмивка, придружена с пламнали очи и нежен полъх на надежда. И, знаеш ли какво?! Бих го направила отново! Бих изпитала цялата тази болка пак, само за да бъде отправена към мен тази усмивка... твоята усмивка. На нея се любувам в мечтите си, тя живее в мислите ми... и за нея бих се борила, дори това да ми струва всичко!
© pisanonqkudeneshto Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря!
-
И от мен поздрав!
-
Само наличитео на красиви спомени не е достатъчно да направи живота ни щастлив и смислин, но и тежко и гоко на този, който пък ги няма. Все пак, човекът е от плът и кръв - даже и една възвишена душевност,
не може нъпълно да ни откъсне от заобикалящата ни реална действителност.
"за нея бих се борила, дори това да ми струва всичко!" Да, но резултатът не зависи само от теб, защото на терена има още един човек и ако няма реален шанс отново да те допусне до себе си и то искрено, тогава... Тогава тази твоя "борба" ще си остане едно чисто емоционално вдъхновение,което колкото и голямо и всеотдайно да е, няма да ти донесе "победата".
Иначе имаш хубав израз, за който... Поздравленя!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
