Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата твой. Аромата на твоите коси и кожа. От силните ти ръце. Сгушена така в тях, че чак да горя.
Не че имам нужда от всички тези неща. Но всъщност, да! Те са теб. Теб!
Не че искам много. Стигаш ми само ти, любов.
© Пламена Христова Todos los derechos reservados