Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна.. 
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко в мига когато го погледнеш...
Но след време ще те застигне всичко, от което си бягала... Ще те превърне в такъв, че след това да мислиш, но в никакъв случай да не чувстваш... Камък ще си, най-здравия камък. Ще искат пак да те пречупят, но ще се наранят... От миналото ти, голямата обич, безбройните сълзи, надежди, обещания... Никой няма да има силата да те накара да се почувстваш жива както в миналото.
Но се усмихни, човече, нека усмивката ти да бъде съпричастна с болката в душата ти, колкото и абсурдно да звучи... просто си обичала с цялата си душа.
Увличаш се просто...