Хич даже да не ви е чудно! Ей така стават катастрофите, ако трябва да цитирам оная мадама с големите „очи” от рекламата. Заради едните гащи почти до развод стигнахме с моя мъж... И заради земетресението...

 Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се избием вкъщи, докато се уточним кой какво видял и какво казал!

Та значи – земетресението. То посред бял ден се случи. Аз затова и си бях сама вкъщи. Седя си значи на кафе и турска сапунка, когато диванчето под мен внезапно оживя. Отначало не схванах какво става. Викам си: „Ега ти ефектите имат тия сериали вече! Турците по-добри от Холивуд станали май!” Оня красавец таман целуна момичето и света взе да тръпне от кеф. Ма то не било ефект от филма, още по-малко от целувката (макар че каква целувка беше само!). Проумях го, когато под смаяния ми поглед вазата с хризантемите внезапно оживя и тръгна да търси спасение.

Рипнах аз – най-накрая схванала откъде иде тръпката, – а с мене и цялото обзавеждане вкъщи. Иначе не съм паника, ама тоя път се постреснах. И яд ме хвана донякъде. Как можа, бе?! Насред серията баш да се случи. Баш насред целувката даже! Господ ме мрази! Сигурна съм. Ама то... явно сериозен трус си се очерта, щото не само не спира, ами и по-страшно става.

Няма как, юрнах се към вратата. Аз бягам, гардероба по мене. Чувам, откъм банята – и пералнята прави опит да ме изпревари. Позамислих се за част от секундата да ревна „Помощ!”, ама то в работен ден кой да чуе. Та затова пропуснах момента с писъците и се ориентирах направо към спасението.

Изхвърчах из вратата като тапа и...

... едва не отнесох комшията.

Той е хубавец иначе. Едни мускули, едно чудо! Не мъж, а скулптура жива. Хеле пък в тоя му вид... Взе ми акъла. Ма тъй ми го взе, че забравих и земетресение, и турски целувки, и всичко. Щото беше гол. Така де – по гащи.

... Розови гащи!...

?!?!?!...

Той моя мъж казва, че само гейовете носят розово. Затова малко се потресох, щото най-малко пък за комшията бих допуснала, че е от левия бряг. Хич даже не е – залагам си главата! Не че имам личен опит с него... ако ме разбирате правилно... ама дето се вика, да го видя, че се гушка с друг мъж, няма да повярвам. Комшуто си е мъжкар отвсякъде. Расов при това!

Ама ей го, с розови боксерки. Едно бебешко, нежно розово такова... Направо очите ти остават в тях! (Без неприлични подмятания и мръсно позсъзнание, моля!) Ах, че гледка!...

Докато се блещя в него, то земетресението отмина. По едно време тропането из блока утихна.

Комшията ме изгледа стреснато и най-накрая рече:

-                    И сега... дали ще повтори?...

Признавам си, изкуших се да го стресирам с някоя апокалиптична прогноза. Не че нещо, ама така имах всички шансове да го изкарам в тоя му вид навън за неопределен период от време и да се порадвам час-два на гледката. На моя мъж не бих му изневерила никога, ама сега... образно казано, това, че съм на диета, не означава и че не мога поне да огледам менюто... Нали така? Пък менюто определено апетитно изглежда, барнато в тоя розов десéн...

Обаче устоях. Желязна съм просто!

-                    Едва ли. И да повтори, сигурно ще е по-слабо.

И се прибрах вкъщи да върна по местата мебелировката. Пък и сапунката...

Привечер мъжа ми се прибра от работа и аз веднага да му споделя:

-                    Пък комшията носи розови боксерки, знаеш ли? И да знаеш само колко му ходят!...

Само дето пропуснах увода – при какви обстоятелства точно съм се сдобила с тая ценна информация.

Мъжът ми както си дъвчеше парченце наденичка, директно го глътна. Облещи се насреща ми и аха да получи удар на място.

Че като скокна... с нож и вилица в ръка!... Че като извади оня поглед, дето и Тед Бънди би стреснал!...

-                    Какво-о-о?!...

Даже не ме пита. И като почна!...

Значи така, а? Той се изгърбвал от работа по цял ден, за да мога аз да си гледам къщата, а аз с това съм се занимавала значи! Обикалям из блока комшийските гащи да гледам! На оня курвар, дето всяка вечер различна влачел вкъщи! На оня неосъзнат гей! Щото само гей би обул/облякъл/носил нещо розово! Ама мáни го ти него! Ами аз!... С кой акъл аз съм допуснала...!...

И т.н., и т.н...

Докато сваря да обясня, че то... покрай земетресението, бе, единствен мой!... Аз гащите на комшиите не съм си и помисляла да гледам иначе, ама...

Хеле по едно време успокои се. Ама преди съвсем да мирне, не пропусна да отбележи, че прав е бил – на оня със сигурност не му е чиста работата/ориентацията, щом може такъв цвят да носи. Според мен даже доволен остана накрая, че разполага с такива компроментиращи факти. Сега щяха да имат тема за разговори с приятелите му от квартала за поне месец напред.

Та... така. За едната бройка заради гащите на комшията да се разведем. Ама сега поне знам – увода е много важен! Иначе после докато обясниш, току виж отишло по дяволите международното положение вкъщи.