2 мин за четене
В безсъница среднощна 4... . . Отново сънят ще ми изневери - будувам и да спя как не опитвам ... Броя назад - от триста, уви ... С нов трик, плочките си нокътни понатискам ... А настроението, носталгично ... На ум ми идва - на внучките писмо да напиша ... За дъщери ги имам ... (По-поетично, даже в рими ...) “ За слънцата, живота ни безмерно ощастливили ... Момичета, обичам ви от първите дни - когато от радост, два пъти през седем години примирах, с вести тъй чудесни от нашия син ... Как прекрасно стана щом се родихте, с какво не - стихчета, песни, приказки ... В любов ви възпитах към род, родина ... С рисунки, букви, гимнастика, цифри ... И с модерни технологии дори ... Пеша, с велосипед, шейна, с вас тичах. . В пек, не рядко в дъжд, безспир разходки, с баба грижовна, любвеобвилна ... В паркa, на игрището - с топки, с хилки ... Тайно откривах, че си приличаме … Толкова спомени свидни и снимки ... Помните, нали, мои милички ... Но, за вас приятелките - по-мили ... А времето хвърчи, преп ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse