“Posso far finta di star bene ,ma mi manchi
Ora capisco che voldire averti accanto fino di dormire mentre cammino a piedi nudi dentro l’anima
Mi manchi e potrei cercarmi un altra donna ma …..
mi manchi … nelle mie mattine quando mi guardo dentro e sento che mi manchi...”
Andrea Bocelli – “Mi Manchi”
Когато слушам такива красиви думи изливащи се от устни,които им придават съвършенство,никак не съжалявам,че се поддавам лесно на емоциите ,които по принцип си забранявам.Би било безвкусно да описвам картините,които виждам...Сега съвсем забравям,че стаята ,в която стоя ухае на рози,а е разхвърляна.Когато приключа с тази емоция на хартия или някой друг ме прекъсне няма да съм аз тази,която ще стане и ще разтреби наоколо,а когато си легна ще се върна тук и ще мисля отново.
По какъв начин тези думи,тази така семпла мелодия достигат до най-непознатото в мен?Аз не вярвам в магия пък и това необяснимо влияние не може да се опише с движението : махване с пръчица,то достига бавно до душата ми и знае ...