10 oct 2012, 16:13

В името на вярата 

  Prosa » Relatos
598 0 3
2 мин за четене
Събуди се гол в една изоставена сграда, бивше свърталище на наркомани.
Разходи се нагоре-надолу, за да раздвижи схванатите си крайници и да потърси дрехи.
Лесно откри няколко парцала и след известни усилия успя да ги облече. Обувки нямаше, но и без това беше свикнал да ходи бос.
Реши да разгледа града, за да види как живеят хората две хиляди години след неговата смърт и как се е развило учението Му.
Влезе в близката църква и се зачуди защо навсякъде е изобразен разпънат на кръст - може би хората се забавляваха с неговите страдания?
- Извинете? Този... на кръста... съм аз, нали?
Наивният въпрос развесели свещеника.
- Може да се каже, че имате известна прилика, но по онова време не са били модерни дънките. Освен това добре се справяте с испанския - каза през смях, доволен от собственото си остроумие.
- Аз говоря всички езици. Колкото до дрехите - само тези намерих. Не мога да ходя гол.
Духовникът се чудеше дали посетителят е луд или се шегува, но все пак реши да продължи разговора.
- И к ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милотинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??