В кладенеца
Здравейте, аз съм една жаба.
Сигурно мога да измисля и по-добър начин да започна историята си, но на мен този ми харесва, така че реших да остана с него. А и защо не, аз съм жаба. Цялата съм зелена и обичам да крякам. Не ме интересува дали другите ме харесват, защото аз си се харесвам такава, каквато съм си.
Добре. Вече започнах историята си, но оттам накъде?
Нямам родители. Но и това не е нещо особено. Коя жаба някога e познавала родителите си. Е, съществуват някои мои далечни африкански братовчеди, който се грижат за малките си, но аз не съм като тях. Аз съм просто една обикновена зелена жаба.
Не помня и братята и сестрите си, което е малко по-необичайно, като се има предвид, че би трябвало да сме били заедно седмици наред като попови лъжички, докато не сме порасли достатъчно, за да имаме крайници и да се махнем от малкото езерце, в което сме се излюпили. А може и да е нямало езерце, защото и него не помня.
Целият си живот прекарах в един кладенец, макар и тогава да не зн ...