Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ни е със смесено българо-ромско население, в съотношение горе-долу 50:50. Днес е ден за помощи. Пред банкомата отвън - истинско стълпотворение. Нали станахме европейци... Нищо, че половината не знаят как да си изтеглят парите, а някои дори не могат да прочетат надписа на монитора. С общи усилия криво-ляво се справят. В магазина - още повече хора. Колежките не успяват да заредят рафтовете. Охраната до вратата - бай Спиро, следи зорко всеки по-подозрителен. Лудница е. Така наречените "социално слаби" пазаруват на поразия. Торти, саралии, водки и ракии, салами и луканки. Аз самата луканка не съм опитвала от Коледа.Още не бях се подготвила за смяната, когато колежката ми Цвета се провикна:
- Мим ...