В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. Опитът й да се захване за нещо друго, каквото и да е то, пропадна. И тогава полетя надолу. Изпищя, изненадана, че такова нещо се случва точно на нея. Секунда по-късно я връхлетя смразяващ страх.
До този ключов момент в живота й можеше да прави каквото си поиска, когато си поиска и колкото си поиска. Бе гледала на свободата като на даденост и бе черпила с пълни шепи от нея, без да си дава сметка, че нищо не е вечно. Бе смятала за свое висше право да угажда на желанията си, дори на най-мимолетните.
Но за един миг безбройните възможности се бяха трансформирали в безброй невъзможности. Преходът бе толкова рязък и жесток, че психиката й отказваше да го приеме.
Сега Инес лежеше в четворна стая в ...