Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, безмълвно стоящи като паметни плочи в постоянно разрастващото се гробище. Ужасът за тях би бил непреодолим, ако вертикалната подредба по височина и етикет не се бе превърнала в общоприета норма измежду техните редици. Нямаше бутилка, която не заемаше своето място.
Три човешки фигури наблюдаваха тази ужасяваща сцена, този холокост на нежната душевност и всяка опразнена чаша подлютяваше езиците им, изостряше думите и караше масата, столовете и всичко върху и около тях да се тресе под нарастващите възгласи, които като слаб кочияш конете си, бяха изпуснали извън контрол и набираха все повече сила с всеки тропот.
- И това ти казвам – Натаниел се опита да започне тази тема за вече трети път. - Ние ...