Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след което се повдигам на пръсти и петички, вирвам си гордо носа и се настанявам удобно пред компютъра. Там някакви драскачи в един небезизвестен сайт пишат ли, пишат, римуват ли, римуват. Да не помислите, че им се получава нещо – слаба ракия, никакъв градус, изтъркани рими.
Ми да, не очаквам да напишат шедьоври. Те не знаят къде да ги търсят. Като ги затърсили в някаква си есен, в някаква си любов, в някаква си душа, че като взели да намесват луната, звездите, лъчите, пък толкоз дъжд ме валя докато четох. То откъде ли не падна тоя дъжд, от облаци, от мигли, от сърца, от очи, разби ми природните представи. Ама така ще е, като не се сещат къде да са най-уникалните рими. Нито пък могат приятно да се с ...