Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- Гласовит е юнакът! Здрави бели дробове, браво! Какво име ще му дадете?
- Ангел едвам отговори тя, изтощена от раждането.
В този живот това беше неговото име. Майка му казваше , че е дар от бога. Дълги години бяха опитвали да имат дете и не успяваха. Сега щастието посети и техния дом. Нямаше по-горд човек от баща му, а майка му го обожаваше. Ангел растеше здраво , буйно и любознателно дете. Винаги намираше с какво да се занимава, никога не скучаеше. Усещаше, че има някаква мисия, нещо, което непременно трябваше да свърши, но все още не знаеше какво.
Душата му знаеше. Тя изживя много животи, в едни оставаше за малко и бързо си тръгваше, в други оставаше дълго, с надеждата … да, надеждата! Над ...