Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и друга седмица мъжът, с когото Валя живееше, изпитваше все по-голямо удоволствие да мачка най-вече душата й. А нейната душа беше мека, топла и бяла, някак си раздвоена - едната половина да я мачкаш, когато ти е хубаво, а другата половина - да я мачкаш, когато си ядосан.
Валя беше много търпелива. Дали защото искаше да има деца, а все нямаше, и вече отдавна минаваше трийсетте, тя приемаше грубостите на хората като светица. Тя не беше в никакъв случай светица, но прощаваше всичко. Повечето жени пълнеха мъжете си с неясното чувство за вина пред тях и така ги задържаха; Валя умееше да изсмуче всичкото чувство за вина на всеки мъж (даже и това пред майка му), с който живееше. В това беше огромната с ...