През топъл октомврийски делник, месец след начало на учебната година, едно младо и любопитно Вдъхновение дойде от Царството на Вдъхновенията, махна за поздрав на слънчевите лъчи огрели южната фасада на старото училище, проникна в класната стая на седми „а“ клас, повъртя се над приведените ученически главици и се опита да се всели в една от тях.
Доста неуспешен опит.
„Нищо, все пак ми е за първи път“, каза си Вдъхновението и се отдръпна навреме. Ръката на Избраника, заради когото бе тук – момчето от третата редица до прозореца, се вдигна и почеса мястото, на което стоеше Вдъхновението – в руса къдрица зад ухото му.
Учителката по българска литература, Симеонова, току-що омъжена, с будни за провинцията възгледи, беше раздала листовете за контролното и седнала до черната дъска, гледаше с майчина топлота учениците. В стаята бе тихо и тишината бе прекъсвана от подсмърчането на две ученички и момче с рижав цвят на косата. Ученичките си имаха причина да страдат. Те бяха отличниците на класа, н ...