ВЕЧЕН СЪН
автор: Йордан МАТЕЕВ
Известно време наблюдава с равнодушен поглед трупа на жена си.Беше се проснала на персийския килим с нелепо подвити крака и глава цялата обляна в кръв от дълбоката рана над лявото й око.След това в унес разгледа кристалната ваза, която стискаше в дясната си ръка.За миг се запита за какво му е, беше празна,а той не обичаше да купува цветя за вкъщи. Те винаги повяхваха и водата им миришеше противно. После изведнъж осъзнал как е използвал тежката ваза, потресен я захвърли настрана.
Беше убил собствената си жена, без изобщо да му мигне окото. Интересно, но не изпитваше никакво угризение, нито пък дори някакъв страх от възмездие. Не му пукаше изобщо, че е пречукал гадната кучка. Измъчваше го само досадния проблем, че му предстои да се отърве от тялото й. Поне нямаше да прави излишни разноски по погребението й, помисли си със зловеща усмивка.
За миг реши, че няма да е зле да я изхвърли заедно с кофата за смет в контейнерите пред блока, пък нека служителите от „ ...