/случайно дочута в градската баня, когато бях в електорална ситуация - с насапунисани очи, не виждащ и не мислещ.../
Добър вечер, зрители! Публика, зяпачи, тълпата пред трибуната… Честито! Пак сте късметлии да ме видите пред себе си, да слушате и попивате. Така ще сме винаги – аз над вас, вие тихи и послушни възприемате истините от последната инстанция. От мен – Великият и Могъщ Оз, скрит зад маските…
Понякога даже ви завиждам. Гледате ме, любувате ми се, прекланяте ми се… Както и аз, де. Но се виждам само в аутокюто с мъдрите послания. Вярно, аз бих могъл да разбера това, което вие сте длъжни да излапате без да мислите, като пате горещи ла… тикви. Но, все пак – и аз не бързам, изчаквам джуджетата от сценарната банда да ми напишат умните мисли, които ми идват…
А днес ще говоря, разбира се, против враговете ми. Което, естествено, ги прави ваши врагове. Затова съм отново навъсен – истината не идва със смях, а със скърцане на зъби. И не е на площади или в кабинети, идва от тук, от тъмната ...