ВЕЧЕРЯ В РЕСТОРАНТ "ОРАНЖЕВОТО АГНЕ"
(ненаучна фантастика)
Отскоро бях на тази оранжева планета. Бях решила да се преместя на нея, защото според онова, което прочетох в страницата й, тук атмосферата трябваше да е чиста, наситена с животворен кислород, а климатът - топъл през цялата година. Планетата, където живеех досега беше изключително замърсена, бедна и вече рядко населена, защото жителите й се изселваха масово другаде. Влязох в ресторанта случайно. Съдбата реши точно него да постави на пътя ми в този вечерен час, когато вече изпитвах съвсем естествената нужда да погълна определено количество храна, за да продължа нататък, макар че изобщо не си падах по агнешко. Надявах се все пак да предлагат и друго меню, освен онова, което се подразбираше от името му. Имаше. Отпивах от малката, люта ракийка и бодвах от вълчата салата, които си избрах, защото бяха специалитет от Балканския полуостров, който беше родната земя на моите деди на планетата, която се беше самоубила преди няколко светли ...