Беше истински стисната. Все чакаше някой да я покани - поне едно кафе да изпие сред хора. И винаги закъсняваше. Дрехите си купуваше от магазините за втора употреба. Бяха избелели като лицето й. Загрозяваха я още повече. Имаше идиотските хрумвания да си нахлузи по някой безвкусен гердан около врата или евтини дрънкащи гривни. Приличаше на птица - с едър гърбав нос, подобен на клюн и пръстите на ръцете й наподобяваха птичи крака. Застаряваща и нежелана.
Слабостите на околните считаше за катастрофални. Липсваше й личен живот, затова непрекъснато обсъждаше поведението на приятелките си.
Странно беше, но имаше такива. Въпреки, че всички я познаваха добре, сякаш им служеше за фон, за да се чувстват по-специални. Тя си стоеше в сивата реалност и се възползваше от щедростта им. Говореше за всички зад гърба и те знаеха това. Не я приемаха за равностойна и затова не й се сърдеха. Едновременно с пренебрежението и снизходителността, я съжаляваха по особен начин. А тя си беше злобарка. И доста конф ...