Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачни сутрини, в които просто не искаш да се събуждаш. Той се зави през глава и се опита да поспи още малко. Телефонът иззвъня отново, прекъсвайки все същия кошмар. Сънуваше го цели 20 години и всеки път се молеше нещо да го събуди. Преди година опита да не спи, но когато умората в крайна сметка го надви, кошмарът бе болезнено ярък. Това беше една от причините да обича рождения си ден – само тогава не сънуваше.
- Пак кошмари, а? - радостният глас в слушалката принадлежеше на Джон – най-добрият му приятел от детинство. - Стегни се, човече, днес имаш рожден ден!
- Да... ъъъ... да... Какво има?
- Ами нищо, само да те питам... такова... така де... какво трябваше да взема довечера? - Джон беше най-жи ...