26 sept 2018, 21:25

 Вечност: Сблъсъкът на времената (11) 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
661 0 3
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

Дневникът на Алисън Рейн: Октомври

„октомври е

аромат на домашно какао

по хавлия и боси крака

нов занаят

нови приятели

с широки усмивки

звънък смях и детски очи

безусловна любов е

октомври“

 

    Дойдоха и опитите на „Яж, моли се и обичай”, но нито с книгата, нито с филма се получиха нещата... Затова четях различни откъси, които не бяха ангажиращи; не бяха натоварващи. И във всеки един намирах мъничко от себе си или исках да се намеря: „По пътя си към щастието всеки човек се сблъсква с много неща, научава много, страда. Като главната героиня, самата Елизабет, която изоставя живота, който познава, но който я прави нещастна, за да се впусне в приключението, наречено себепознание. По пътя си, тя научава много: как да се наслаждава на живота, на храната, на заобикалящия я свят. Научава как да се моли и да прощава, най-вече на самата себе си. И най-вече, научава се да обича истински” …

    Ще си позволя да споделя с теб някои от цитатите, които ме докоснаха:

• Хубаво е да имаш разбито сърце. Това означава, че си се опитал

• Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си. Това е единственото, над което трябва да упражняваш контрол.

• Мисля, че заслужавам нещо красиво

• В желанието си да бъдем обичани, ние създаваме определени характеристики на партньора си, такива, каквито имаме нужда да бъдат, а след това сме разочаровани, когато той откаже да играе ролята, която сме му отредили

• Никога не се извинявай, за това че плачеш. Без тази емоция, всички ние сме роботи.

• Избирам щастието пред страданието. Създавам пространство за непознатото бъдеще, което ще бъде изпълнено с предстоящи изненади.

• За да откриеш баланса, който толкова искаш, ето какво трябва да направиш. Трябва да стоиш здраво стъпила на земята. Толкова здраво, сякаш имаш 4 крака, а не 2. Но трябва да мислиш със сърцето си, вместо с главата

• В един момент, трябва да се освободиш от всичко, което те мъчи, да седнеш спокойно и да дадеш възможност на радостта да дойде при теб.

• Пътуването си струва всяка цена и направена жертва

• Но толкова ли е лошо да се живее по този начин известно време? Само за няколко месеца от един цял човешки живот, толкова ли е лошо да пътуваш и да не те вълнува нищо повече от това какво ще бъде следващото ти ядене? Или да научиш нов език с единствената цел да го чуеш как звучи от собствената ти уста. Или да заспиш посред бял ден, под слънцето, слушайки ромоленето на любимия си фонтан? И така и на следващия ден?

• Хората мислят, че сродната ти душа е твоята перфектна половинка. Това е, което всички искат. Но истината е, че сродната ти душа е твоето огледало. Човекът, който ти показва истинската ти същност и всичко в нея, което те дърпа назад. Човекът, който те кара да обърнеш внимание на себе си, за да може да промениш живота си

• Няма беда на този свят, която да не може да бъде поправена с гореща вана, чаша уиски и хубава книга

• Усмихвайте се с лицето и ума си и добрата енергия ще дойде и ще изчисти цялата лоша енергия от вас.

• Да се научиш да контролираш речта си е начин да спреш енергията си да изтича безцелно през устата ти, изтощавайки те и пълнейки света с думи, думи, думи, вместо с мир и любов.

• И сега, започнах да живея собствения си живот. Несъвършен и непохватен, описващ ме напълно

• Боже, моля те покажи ми всичко, което трябва да знам за прошката и отдаването.

• Нямаш представа колко силна е любовта ми.

• По-силна съм от депресията, по-смела от самотата и нищо не би ме сломило.

• Скъпа, балансът означава да не допускаш някого да те обича по-малко от колкото ти самата се обичаш.

 

И тогава, някак си...

Непонятно за мене защо -

Октомври ми напомня на тебе...

Ту топъл, ту хладен и мрачен,

Но винаги докосващ нечия душа...

И непонятно за мене защо -

Октомврийските листопади ми напомнят на тебе...

Не за очите пъстро-зелени,

А за погледа вечно търсещ -

Приключения, спокойствия и любови...

Непонятно за мене защо -

Октомври ми напомня на тебе...

Ту свеж (когато те има),

Ту мрачен и задушен

(Всеки път, когато те няма) …

И непонятно за мене защо -

Небето само за тебе говори;

Звездите само за тебе ме питат;

Слънцето и луната разменят местата си,

И всичко, всичко напомня на тебе..

Непонятно за мене защо -

Октомври ужасно много ми напомня на тебе...

 

    И непонятно за мене защо, Октомври беше месецът, който освен на теб ми напомняше и на „Моят път към теб“ на Никълъс Спаркс. И знаех, че  „ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми!“

    И непонятно за мене как беше успяла да пробудиш в мен емоции, от които бях избягала без да се замисля и до преди теб нямах, и намерението да се въвличам сама в такива водовъртежи.

    Но знаеш ли... Човек изключително трудно успява да се владее покрай теб, без значение за какво. Имаш дарбата да докосваш и най – заключеното местенце в душата ми, и необяснимо за мен как започна да ме лекуваш (отдавна).

    Не съм забравила тези, които съм обичала, да не говорим за тези, които са си отишли от мен, но с ръка на сърцето мога да кажа, че откакто завладя всичко мое и го направи изцяло, и само твое – вече не ми тежи!

    Копнеех за теб във всяка една секунда, в която съзнанието ми беше изпълнено с мисли за теб. Чаках и се надявах, мечтаех те, и те исках, жадувах те и ми липсваше, и с всеки изминал ден усещането се засилваше. Но не можех да си позволя да те завлека в центъра на моите бури, тъй като прекалено много те обичах още тогава...

    Изненадана си, нали?

    Да си кажа честно и аз не очаквах да си призная някога всичките тези неща, отрано породени в мен, но ти си такова необяснимо и неописуемо чудо за мен, че щеше да е грешно, ако си бях замълчала...

    И въпреки, че има толкова много в мен, което искам да ти кажа... В същото време просто искам да си тук, и да ме обичаш...

    И как да ти обясня колко много те обичам всъщност, когато човешкият речник не е достатъчно богат, за да мога... А те обичам толкова много, че нощите са безкрайни, когато те няма... Сутрините са мрачни, когато не пия кафето си с теб... И смелост да заспивам имам, докато се отразявам в очите ти!

    А истината е, че всеотдайност и взаимност разбрах всъщност какво са, откакто си спътник в живота ми!!

» следваща част...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пътят към другия променя самия Теб повече, отколкото и най-смелата мечта би предположила, но пътят към самия Теб... той е най-труден за откриване от мечтите и за извървяване от намеренията... Хубав ден!
  • Благодаря Ви, Светулка
  • Много ми хареса, поздравления!
Propuestas
: ??:??