Дневникът на Алисън Рейн: Ноември
„Месец Ноември предвещаваше много студ, тъй като днес бе първият зимен ден. Гъста мъгла се беше спуснала над долината, силен вятър брулеше голите клони на дърветата, а ситен снежец падаше от мрачното и сърдито небе. Пътищата бяха кални и мокри, а по тях не се мяркаше жива душа. Всичко бе толкова спокойно, но в същото време плашещо тихо. Единственото, което се чуваше навън бяха грозното грачене на гарваните, вълчият вой и вълните на морето, които се разбиваха в скалите на „Рейнщайн”.
Напълнила съм стаята с топлина и всичко лошо е заключено отвън. Дали самотата, която изпитвах беше породена от празнотата в мен или беше по - скоро емоционално, душевно и психическо неудовлетворение, несигурност, крах, и въобще всичко онова, което в даден момент довеждаше до лудост?!?! ...
Въпреки хапчетата, които упояваха, успиваха и укротяваха опърничавата в мен съзнанието ми беше сравнително будно, и не чак толкова замъглено. И въпреки „четирилистните” детелини в живота ...