Неочаквано посещение

    Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново. Всички разговори, които беше провел с хората от околността бяха в главата му – пресни, сякаш току що се бяха случили. Разбираше всички гледни точки – на уплашени, но в същото време защитаващи хора и не гледаше само от страната на това, че той е човек, който трябва да залови убиец. За него този случай бе едно приключение и бе голямо удоволствие да се заеме с него. Детективът не разбираше само защо Сянка, когото наричаха още „Ангел на справедливостта“, беше убил две невинни души. Обясняваше си подбудите му за убийството на Бет, които въпреки, че имаха някакво основание, не правеха Сянка по – малко убиец, но колкото и да блъскаше главата си убийствата на Колин и Виолета Клейтън оставаха мистерия, която трябваше да разгадае...

    Почукването по вратата прекъсна мислите му.

    Сторм угаси цигарата си. Не очакваше гости и отвличането от мислите му в този момент го накара да свъси вежди, и да измърмори нещо под носа си.

    - Мосю Брингър?

    - Да?! – с лек трепет в гласа и силно вълнение отговори австриецът.

    Пред погледа му се разкри като привидение най – чистото и невинно същество, което човек можеше да си представи.

    Беше облечена с черен панталон, а бяла риза с няколко разкопчани копчета загатваше изящните й форми. Червените й коси се спускаха като водопад по раменете й, а кафевите й очи излъчваха спокойствие и мир.

    Детективът безмълвен се отдръпна от вратата, пускайки дамата да влезе, като единственото, което се чуваше след затварянето на скърцащата врата беше тракането на токчетата на хубавицата по дървения под.

    Сторм Брингър я гледаше изпитателно и изучаващо. Дамата седна на леглото, след което каза:

    - Простете невежеството ми, мосю Брингър. Изпращат ме от „Вътрешен Отдел”. Името ми е... Алисън Рейн.

    - Вътрешен Отдел?!

    Детективът отиде до малката масичка и нервно запали цигара. Нито веднъж досега по време на цялата му кариера, никой не беше поставял под съмнение способностите му, а „Вътрешен Отдел” рядко се намесваше. Правеше го само, когато нещо не вървеше както трябва; когато нямаше видими резултати или просто, когато искаше да държи всичко под контрол.

    - Кажете ми, господин Брингър, как върви разследването до момента?

    - От както съм тук редовно изпращам отчети до главната квартира, които отиват във „Вътрешен Отдел”, а след това и до Вас трябва да стигат - с леко подозрение обясни детективът, запалвайки втора цигара.

    Алисън стана от леглото и приближавайки се до детектива каза:

    - Вие водите това разследване, господин Брингър и Вие най - добре знаете точните факти, и цялостното развитие на нещата. - завърши тя, изключително приближила се до него.

    Парфюмът й се бе разнесъл из цялата стая и бе притъпил лошата миризма идваща отвън, проникваща между процепите на прозореца, и вратата. Всичко бе попило нейното невероятно ухание, което Сторм усещаше с цялото си същество. Ухание, което го караше да настръхва, да потреперва леко дори; ухание, което го изваждаше извън кожата му, опияняваше го, възбуждаше го и го караше неудържимо да я желае.

    Брингър никога не се бе чувствал така и за да не издаде бушуващите в него чувства, емоции и желания бързо запали трета цигара. С нежелание се отдели от Рейн, приближи се до стената, на която бе поставил всички снимки от убийствата и каза:

    - Имаме си работа не просто с професионалист... Не е просто убиец... Хората не само се страхуват от него, но го и боготворят...

    Алисън прехапа устни, отметна гъстите си червени коси назад и вглеждайки се с големите си, кафеви и искрящи очи в детектива каза:

    - Значи този убиец е нещо като... „Ангел на Справедливостта”?

    - Да, нещо такова... - отвърна Брингър изгасвайки цигарения фас в пепелника на леглото.

    Детективът показа на Рейн всички снимки и записки, които беше направил, а дори не подозираше, че Сянка бе по - близо от колкото си мислеше...