Поредица от злополучия
Сторм Брингър идваше от Долна Австрия. Беше четиридесетгодишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи, комбинация, която се срещаше изключително рядко. Носеше черни кожени ботуши, тъмно кафяви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото беше облякъл черен шлифер, който стигаше почти до земята. Носеше и малък черен каскет на главата си, към който бе прикрепено орлово перо.
„Река Рейн извира от Алпите и по пътя си до Северно море минава шест държави и внушителното разстояние от 1320км.
Красотата й е възпята от множество поети, сред които и самият Байрон, а художници като Търнър се опитали да уловят променливите ѝ настроения.“
Кил, градът до водата и врата към Балтийско море (от детектива наричан още Графството), бе едно от най - красивите места, които някога през живота си беше посещавал, а причината, поради която беше там бяха поредицата от злополучия, които се бяха случили. И не какви да са злополучия, ами жестоки, и брутални убийства.
- Убийство номер 1... - започна детективът. - Джоана-Бет Мъри: изключително красиво момиче, по думи на хора, които са я познавали, предимно клиенти, тъй като госпожица Мъри е била високо платена проститутка... - добави той с кратка пауза след това... Убиецът отива в бара, в който е работила Бет, проследява я до една от стаите, в които е трябвало да дойде клиент и е забил остър нож в гърба на момичето, разкъсвайки гръбнака ѝ... - детективът бе виждал много неща, но дори той потрепери при вида на снимките от местопрестъплението.
- Убийство номер 2... - продължи Брингър. – Виолета, съпруга на Колин Клейтън: млада девойка. Задушена... - въздъхна австриецът.
- И най-накрая - Убийство номер 3: Колин Клейтън. Брутално и изключително жестоко. Жертвата е намерена в хотелска стая с прерязано гърло...
Сторм Брингър замълча. След известно време стоящ така безмълвен детективът отиде до прозореца и си запали цигара. Кибритената клечка угаси в малката чаша, която продължаваше да стои на перваза на прозореца. Той пушеше бавно и наслаждавайки се на тютюневия вкус в устата си не спираше да мисли за тази жестока поредица от убийства, която бе оставила в него огромен белег. Никога не бе попадал на нещо такова по време на цялата си кариера...
За броени секунди като че ли някаква висша сила накара Брингър да прегледа записките си и да се върне в далечната 1971 година, когато в семейството на Джак Джоунс, тогавашният пастор в град Кил, по време на виелица се родила Саманта. Растяла умна и красива, а по - късно Джоунс започнала работа като помощник медицинска сестра в болница в края на града, където срещнала Ерик Клейтън - любовта на живота й.
Клейтън на свой ред бил ветеран от войната и заради бойните си рани се пристрастил към морфина (нещо, което му пречело както в задържането му на дадено работно място, така и в отношенията му с хората).
Когато се срещнали той бил на 36, а тя едва на 17, но любовта пламнала толкова бързо между тях, че една нощ се венчали тайно. Саманта нарушила всички принципи и закони на семейството си, и за да опази любовта си избягала с Ерик от града. Медения си месец двойката прекарала в Ню Орлиънс, след което се преместили в Аржентина, където Ерик възобновил работата си като лекар за голяма минна компания. Тя изоставила малкия град, религията и бедното си семейство заради брак, изпълнен с много пътувания, пари, и пристрастеността на Ерик към дрогата. В този брак стабилността било онова, което липсвало...
Бракът им се оказал не толкова прекрасен, както Саманта си го представяла. Заради пристрастеността на съпруга ѝ, както и заради неспособността му да се задържи на работа, той нямал желание да имат деца. Но Саманта скоро забременяла нарочно, доказвайки колко манипулативна и незряла е в стремежа си да постигне, каквото иска. Ерик, обаче, решил, че тя не е достатъчно емоционално и физически здрава, за да роди дете, и я принудил да направи аборт. В резултат Саманта изпаднала в дълбока депресия...
Когато забременяла за втори път, тя напуснала Клейтън и се завърнала в родния Кил, където родила дъщеря си Катрин. Малко след раждането започнала работа като икономка на най - богатата в града фамилия и се влюбила в господаря на имението - Самюел Мур (44 годишен, успял бизнесмен, собственик на най - голямата компания за дървообработване).
Самотна, тъжна и много привлекателна, Саманта винаги поставяла дъщеря си на първо място, и за да уреди нейния живот се поддала на парите, и властта на Самюел, който обещал, че ще се грижи и за двете.
Междувременно Ерик се досетил, че съпругата му се е върнала у дома и след като се е подложил на лечение за справяне със зависимостта си се върнал в Кил. Но когато видял съпругата си в съжителство с друг мъж, заслепен от ревност, Ерик причакал Саманта до един мост, минаващ точно над река Рейн, където я прострелял с пистолет и я убил. За да се отърве от следите нарязал тялото ѝ, което прибирал в куфар и пуснал по течението на Рейн.
Когато разбрал обаче, че има дъщеря, която е оставил без майка, Клейтън изпаднал в дълбока депресия и се самоубил с висока доза морфин...
- Въпреки красотата си, Графството си остава прокълнато... - каза си австрийският детектив, допушвайки цигарата си и наблюдавайки това забравено от Бога място...
© Todos los derechos reservados