Вечното състезание, в което да си победител - значи да си втори.
ЧАСТ ПЪРВА
Ставаш сутрин събуден от кънтящата аларма близо до главата си, слънчевата светлина влязла просто, за да те подсети, че нямаш нужда от сън, както и викът на някой щастливец или от боклукчийския камион. Боклукчийският камион.. Винаги съм изпитвал една скрита радост, когато чуя особените звучи имащи камионите събиращи сметта, придружени с циганските викания, които не са гадни. Дори приятни. Ставам и няма начин точно това нещо да ме е подразнило, това е така, защото се подсещам за детството си. Когато мислим за детството изчезва всяко едно нещо, което ни отличава, че сме пораснали и самата мисъл ни прави малки деца, отново.Тогава нямаше аларма, която да буди в 7 и 15, а този камион все едно е събирал изхвърлени будилници, но заради многото стени, които са ни разделяли звукът е по-приятен и по-глух.
След красивия миг, върнал те години назад, усетената носталгия е натежала на току-що вече изправели се вежди от съня. ...