Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб. Спрях го и го запитах какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. Вкъщи децата му гладували. 

- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.

   Сведох глава. Сълзи напираха в очите ми. Не знаех какво да отговоря. Такова беше времето. Такова, каквото бяхме си го направили. Животът си тече. Той никога няма да спре. Живот и Вечност. Миг на размишление. Начало без край. Бог и Творение. Едно съществуване. Веднъж тук, веднъж там и пак наново. Крайна цел - съвършенство. Една душа, за която няма нищо невъзможно. Създател и Съзидател.  Творец и Творение. Мисъл и думи, превърнати в изречения, които дават смисъл. Смисълът може да бъде иден и безидеен, но стигне ли се до осмисляне, тогава всичко става съвършено. Тогава говорим за гениалност. А гениалността е върхът. То е божественото, единственото, Великото Начало. 

   Изкачваш се по стъпалата, без да мислиш. Но в един миг се спъваш и падаш. Тогава си спомняш за своето несъвършенство и неразумие. Ако беше внимавал и бдеше зорко, нямаше да се случи това. Такъв е животът на земята. Идваш несъвършен, връщаш се изменен.  Но посоките на изменението са различни. Едните са положителни, другите отрицателни. Желанието за промяна е наше.  Пред нас застава делемата: "Накъде!" Ако тръгнем към плюса, светът ще се отвори пред нас  и ще литнем съм царството на Рая. Но ако не разберем и тръгнем към минуса, тогава ще слизаме десетки пъти в Ада. Ще потискаме желанието си за добри дела и тогава е свършено с нас. Ние ставаме жалка същност, която потиска другите около себе си. Всичко е много простичко, нали? Тръгваш на път. Изборът е твой. Вървиш, вървиш, без да спираш и накрая равносметката: "Какво си извършил? А какво си направил от себе си? Дали един горд, или малък човек?" Ти не искаш да знаеш истината за себе си. Когато ти я кажат в очите, започваш да викаш и да се караш, като че ли другите  ти са виновни, че ти не си се справил правилно с изпълнение на твоята мисия, за която си изпратен на земята. Не е ли по-добре  да се обърнеш назад, за да видиш какво си извършил, пък тогава реагирай остро? Не е ли по-добре да бъдеш самокритичен и да погледнеш право в очите своите грешки? Тогава се поучи от тях и повече не ги повтаряй! Но за теб е по-изгодно да викаш срещу своите грешки. Да се караш на този,  който не е виновен за тях. Ти улучи десятката, но десятката на минуса. Плюсът е много далеч за теб. И идва миг на разочарование. Но за него кой е виновен? Смятам, че не е този, който се скара, че искаше да ти отвори очите. Ти прие истината за  лъжа и накрая повярва в тази истина. Всъщност, каква беше тя? Действителна, или  не действителна? Истинска, или не истинска? Ти не даде възможност на себе си да изясни това. Повярва в ласкателния си "Аз", че никой няма право да изяснява истината за теб. Достатъчно ти беше, че съществуваш, а какъв е резултатът от твоето съществуване, това не те засягаше.