Трите дни до годявката излетяха като прелетни птици за леля Милка, бай Христо, Георги и Страхил, които по цял ден тичаха да подготвят всичко, че да стане празника за чудо и приказ. А за Манол и Вела се влачиха като претоварена волска каруца в очакване на това, което им предстоеше заедно. Толкова дълго бяха таили в сърцата си само горест, че сега сякаш с пролетта и те се раждаха за нов живот, нетърпеливи да вкусят и малко сладост.
Чеизът на Вела беше готов още докато баба Мария беше жива. Зестрата ѝ не беше голяма, но за сираче имаше с какво да се отсрами. Къщата светеше от чистота, всичко беше подредено и натъкмено, а Вела, от мерак, място не можеше да си намери та се захвана да направи по една специална, везана кърпа за всеки от семейството на Манол. Нарече и избродира всяка със специален символ, така както го чувстваше. На бъдещия си свекър избродира щъркел, този, който отлиташе на далеч, но винаги се връщаше с пукването на пролетта като предвестник на дълго очакваното ново начало. Н ...