Великата стихия
Преди да се появи човека, в далечното скрито минало, цялата Земя била един необятен океан. Океан без острови, без континенти, без земя. Единствените обитатели на този свят били вълните и нестихващият вятър. Имало една вълна, която била различна от всички останали, която бушувала неуморно. Тя търсела нещо, тя усещала нещо тъй силно в себе си и копнеела да го намери, че не можела да спре нито за миг. Не можела да спре необикновения си бяг. Полъха на вятъра бил нейната посока, лунното отражение било нейната пътека, а надеждата била нейния стимул. Тя не можела да спре, не и преди да разбере...
Пред нея се изпречвали всестранни препятсвия, множество айсберги се опитвали да я спрат, много бури се зараждали гневно, само за да я спрат, урагани и морски течения се опитвали да я излъжат и погубят. Но вълната била изпълнена с някаква странна енергия, някаква мечта, която я карала да гледа звездите нощем, а небосвода денем. Точно тази енергия не и давала покой ни денем, ни нощем и ...