Великденът на Старият полковник
На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действаше.
А на сутринта се изпика старателно в шест часа, после стана в седем и метна чаршафите в банята. Все ще намери време да ги накисне, та никой да не разбере каква пак е сторил…
Нейде в центъра на града биеше камбана. Да, бе – Великден било. Старият полковник си беше яростен безбожник. Мразеше брадатите попове, както и всичко брадато. Направо се кефеше навремето, когато стрижеха нахалниците и ги привеждаха в човешки вид. Е, Маркс и Енгелс не закачаше, с брадичката на таварищ Ленин се примиряваше, а мустаците на другарите Сталин и Димитров бяха за него връх на фасадното изкуство.
Обаче – тия попове…
В тоя момент зърна в съседния двор как сестра му се промъква покрай чемшира в стремежа си да се измъкне без батко й да я види.
- Марооо… Де си хукнала в неделята така пременена?
Жената се смути. От осемдесет и кусур години познаваше батко си, слушаше го, изпълняваше заповедите му – старият полковник не признаваше друг стил на комуникация дори в семейството, беше убедена, че сега…
И сега стана реалност
- Пак ли при ония паршивите попове? Свещи ще палиш, на Господа ще се кланяш… - и млъкна.
В двора отпред изникна зетят. И той в някакво сако, причесан, загладил брадичка.
- Хайде, бе Ваня – рече високо зетят към дъщеря му, като че нарочно, да го чуе тъстът му – Хайде, че ще се напълни църквата…
- Тиии… - изскимтя Старият полковник, полузадушен от гняв – Нали не беше вярващ? Аз толкова ти се радвах – учен човек, директор, наш кадър… Пък сега…
- Дядо, - рече зетят – То не е за молитвите, отиваме за ритуала. Великден е, стар празник, народен…
- Стига! – изрева Старият полковник – Я да бях на власт… Да ви спретна една манифестация, да ви опна да марширувате… Ще видите един Господ! Аз съм Господ! Аз командвам…
- Беше… - обади се от другата страна комшията. И той се приготвил рано – за църква ли, за кафенето ли, ама беше вече в излъскани дънки и ново кожено яке – И не викай толкова против Бога… Внимавай!
- Какво да внимавам? С кого да внимавам? – затанцува около бастуна си Старият полковник…
- Абе… Не е хубаво, но си над деветдесет вече. Не е хубаво да се караш с него. Не се знае знае ли се…
Старият полковник заряза побъркания свят и влезе пак в къщата. Да се молят – като са идиоти. Той ще си резне от суджука, ще сипе една биричка, ще сложи новото чене, дето оня ден му го пробваха…
Това е празник. За душата…
А Господа… Абе, ще види той. Само да се срещнат – такава начална подготовка ще му проведе Старият полковник, че оня новобранец само ще заеква, когато козирува на плаца…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Историите на полковника не са ми от любимите ти. Но тази много ми хареса! Дали щото човекът е излязъл на въздух и заради кислорода, или заради душевния празник
има и нещо "победоносно" - Жив да си - да пишеш!..а след въздуха и водата... биричката е най-доброто лекарство Честит празник! -
Разрешете да доложа? Честит имен ден Другарю полковник! С пожелание за здраве и вдъхновение! Усмииииих !
-
Честит Имен Ден!
Жив и здрав, полковник!
Рапорт даден! -
Благодаря, Миночка!
-
Хубав разказ! Честит имен ден!
Жив, здрав и безкрайно щастлив! -
Благодаря, Николай!
-
Честит Имен Ден!
Много здраве щастие и късмет!🍹🍹🍹 -
Благодаря, Мария, Костадине!
Костадине, честити на именяка - жив и здрав! -
Честит имен ден и от мен!🍀 Бъди здрав, щастлив и вдъхновен и винаги се чувствай победител, Георги!🙏
-
Да ти е честито името Георги,да си жив и здрав,а стария сигурно е подготвил един скокнамарш на Господа.Поздрав и наздраве и да отивам,че син ми и той кат тебе.
-
Благодаря,Ирина, Ивита, Скитнице!
Старият полковник е сборен образ - тая история, например, я чух вчера, похилих се и я описах, добавяйки думите на комшията... -
Честит имен ден, Георги! И на този полковник му налей малко мозък в кратуната!
-
Кривондел си е стария, едно си знае- едно си бае! Много жив образ!
Честит Имен Ден, Георги!☺ -
Честит имен ден, Георги! Този полковник няма ли кой да го умилостиви малко, бря!
А от мен, наздраве 😊 🍻 -
Благодаря, Роси, Миг, Силвия, Деа, Надя!
Хубави благопожелания, но нямам абсолютно никакви заслуги за имения ден. Е, именяк съм - както казваме по нашенско, ама титла е. -
Честит имен ден, сенсей! А полковникът... Знаеш.
-
Старият полковник - винаги кисел и винаги на въпреки Да си призная, аз харесвах манифестацията за 24 май😊
Честит имен ден!🥂 -
Ех... моят любим герой се завърна. Много ми харесва колко естествен си го докарал и този път, Георги. А ти утре май си именик, да ти е радостно на душата и внимавай да не забравиш да го поканиш стария полковник. Той си е изчезващ континент.🙂
-
Ей харесва ми как ги редиш ! Хубаво е да не забравяме и мъдростта на минали времена и нрави! Благодаря от сърце!
-
🙂 "Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
