На другата сутрин, още в ранни зори Анаркали се молеше, пред оракула. Молбата й беше една единствена - какво ще се случи с нея и принца. До нея седеше сестра й, поглеждайки към нея, я попита:

-Какво е предсказанието?

-Означава, че сърцето ми е разбито. Нека светът никога не види болката, стаена в него!

-Какво се е случило с теб? Не се ли страхуваш от самотата? Всички питат за теб! Ела!

-Не! Страхувам се, че светът ще прочете съкровените ми мисли по лицето ми.

В същото време се появи Бахар, казвайки: - Никой не може да спре злите езици, какво знаеш ти за дворцовите интриги? - засмивайки се, прегърна майката на Анаркали. Те я приеха и поканиха да седне до тях. Старата жена помоли Бахар да взима дъщеря й, от време на време, и да я води в двореца. Лицемерната слугиня на императрица Йота, каза:

-Анаркали, колко е хубаво новото ти име!

-Както и, Шама, което означава "Пламък".

-Щом си пламък, защо се страхуваш от пеперудите?

-От какви - пеперуди?

-От мен например, защо не се присъединиш към състезанието?

-Какво състезание?

-Организирах надпяване! Защо не участвуваш в него?

-И?

-Аз също ще участвувам. Принцът ще отсъди, коя е по-добра!

На другия ден надпяването започна. Бахар пееше по-дръзки песни, а Анаркали - по-нежни. Надпяването продължи около два часа. Накрая принц Селим се изправи и каза, обръщайки се към Бахар:

-Участта на любовниците е да гаснат, тежки въздишки ще ги убият. Ние ще гледаме с усмивки на устни. Твоето мнение за любовта заслужава тази роза. Бахар взе цветето и погледна с омраза и гордост Анаркали. Принцът пристъпи и към нея, погледна я нежно и каза:

-Анаркали, ти пееш, съгласни сме, че любовта опустошава живота, но как без нея светът ще те запомни след смъртта ти? Сами избираме дали да заменим светът за нечия любов! Затова получаваш тези бодли.

-Аз съм щастливка, бодлите не се страхуват, че ще увехнат.

Докато това надпяване се състоеше в градините на двореца, в тронната зала пристигнаха пратеници , начело с Мансинг.

-Какво е това? - попита Абгар Велики - какво ми носиш?

-Документи за провинция Аджмер.

-За мен ли са?

-Да, Господарю!

-Не знаеш ли, че дарих Аджмер на принца?

-Зная, Господарю!

-Тогава, защо си ги донесъл на мен?

-Възможно е да избухнат размирици в провинцията. Длъжен съм да Ви информирам!

-Преди да информираш мен, защо не напомни на принца за неговите задължения?

-Документите му бяха представяни много пъти, но...

-Но, какво - Мансинг?

-Не мога да открия, причината за нехайството му!

-Аз ще разбера! - каза Императора.

В това време Селим, седеше в лятната си градина и разговаряше със сестрата на Анаркали - Сурая. Той й споделяше, какво изпитва към сестра й, и какво да й каже. Говореше за своята чиста любов към Анаркали. В този момент пристигна Дурджан - приятелят, който му донесе документите за провинция Аджмер.

-Принце, видях огън в очите на Императора! Спрете тази опасна игра, или хората ще започнат да Ви одумват. Принцът го погледна, усмихна се тайнствено, и нищо не отговори на приятеля си. В полунощ той отиде в западната градина, седна до малката река и зачака появяването на Анаркали. Нежната девойка се появи, те се прегърнаха, но... зад решетката стоеше скрита в тъмното - горделивата интригантка Бахар. Двамата влюбени гледаха само в прекрасните си чисти души и невиждаха злото, което ги наблюдаваше. Така в любов и нежност се минаха няколко седмици. Една нощ както се разхождаха в градината се чу шум, Анаркали се изплаши и побягна. Селим се огледа и каза:

-Нахалникът осмелил се да направи това, трябва да се изправи пред мен - веднага?Той подозираше, че това може да бъде само Бахар. Тя недвусмислено на няколко пъти му беше показвала своята обич, но принца знаеше много добре, че тази обич не е към него, а към императорския престол.

Тя се появи, казвайки:

-Слугинята Ви е тук!

-Бахар, какво знае пламъкът на свещта?

-Шепот, и тайни в нощта!

-За това, всяка свещ се гаси на заранта.

-Принце!

-Опита се да научиш тайна! И твоя пламък може да бъде угасен. Върви си!

Подлостта на тази жена, беше ненадмината, тя отиде при Император Абгар и му поднесе цвят от нар.

-Всички дървета в градината са отрупани с цвят, Ваше Величество - отидете да видите.

-Не съм виждал и нашата Анаркали отдавна!

-Повикай я!

-Не може да дойде.

-Защо?

... През това време Селим говореше нежно на Анаркали.

-До мен ще властваш, като императрица на Индия. В същото време Император Абгар - разбра за тях двамата от Бахар и ... ги изненада. Нежната Анаркали, прегърна Селим, сякаш искаше с крехкото си тяло да предпази своя любим, но неиздържа на строгия и властен поглед на императора и се свлече до краката на своя любим. Абгар мълчаливо се обърна и тръгна, влезе в покойте си, където го чакаше завистницата Бахар, която лукаво се усмихваше. Лицето на Императора, излъчваше - първо ярост, но след това се замени с болка.

На другия ден, хвърлиха Анаркали в затвора.

След, като не се появи на уречената среща, принца отиде да търси баща си. В двореца той срещна майка си, императрица Йота.

-Искам указ за освобождаването на Анаркали!

-Анаркали няма да бъде освободена!

-Защо?

-Тишина! Един принц, не бива да забравя дълга си!

-Що за дълг иска да прекърши една любов?

-Подчинението към Императора!

-Не! Това е наказание, че съм роден в дворец!

-Наказание, което ще изтърпиш!

-Тогава, нека Анаркали го сподели с мен!

-Нямаш право да се месиш!

-Но, имам право да живея!

-Ако тя, не бъде, освободена, нощта която идва ще съсипе плановете на Абгар Велики! - и си тръгна, като остави свитък в ръцете на майка си.

Императора, който слушаше разговора, пристъпи към Йота и взе от ръцете й свитъка. Прочете го и с яд го разкъса. В затвора при клетата девойка, дойде стража, взеха я и тръгнаха към тронната зала. Тя беше окована с вериги, които дрънчаха зловещо, едвам се крепеше от глад и жажда. Стражите я блъснаха пред краката на Императора. Тя с мъка се изправи и го погледна в очите.

-Твоите копнежи трябва да бъдат прекършени!

-А, да - Императорското правосъдие!

-Тишина! Аз съм законът, тук! Трябва да забравиш Селим! - но, този път Абгар не погледна клетата девойка в очите, - трябва да го убедиш, че никога не си го обичала!

-Как? Като не събрах смелост, да му призная любовта си?

-Трябва!

-Бог е свидетел, че това е лъжа, аз го обичам истински!

-Но, ще го превърнеш в истина.

-Освободете я!

-Господи, дай ми сили да се подчиня на Императора.

Селим научи за освобождаването на Анаркали, и обикна още повече своя баща.

Подлата Бахар пак се появи и каза на Селим, поредната лъжа. - Неговата любима,не е издържала в тъмницата, и е приела златна гривна от Императора. На новогодишното тържество тя ще танцува за Абгар. Принца отиде в покоите на своята любима.

-Пламтящите очи на Абгар Велики, стопиха восъка, от който си направена. Ти не си моята Анаркали.

-Не съм твоята, Анаркали.

-Срамно петно, което беше почистено - каза принцът, заслепен от лъжите на Бахар.

                                                                                                                     следва