Вера
или Реквием за познатата непозната
С огромно преклонение пред паметта на журналистката и човека Вера Благоева Генова
1959 – 2020
„За света може да си просто човек, но за някой определен човек може да си целия свят“ – Бил Уилсън
Не очакваше да я види след толкова време... пред него... наяве... Каквато бе в спомените му, въпреки следите по лицето й от годините.
Вера го гледаше право в очите със своя умен и преценяващ поглед... както на този свят за него само тя умееше. Богатата палитра на красивото усмихнато лице, тайничко от минувачите, му заговори:
– Сам виждаш... случи се... приеми го... борих се... още мъничко да мога да дишам... дълго се мъчих,... но... силите ми свършиха... отивам си... но защо така... кой реши... кой ми отсъди толкова мъки... късно е да узная...аз искам само още мъничко да... дишам. Отсъдете сами... много ли искам?
Забрави от колко време бе вцепенен пред Вера без да се срамува, че някой да съзре мъжките сълзи в насълзените му очи. Докато чу зад себе си:
– Гос ...