ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА (продължение)
Изведнъж в непрогледната тъмнина се чу прещракване и просторното помещение, в което се намираха, бе облято от ярка светлина. Бяха в хола на апартамента, с наредените за празничната вечер маси, една за възрастните, друга за децата, които бяха цял рояк палавници. Те крещяха с пълно гърло от радост и възбуда. Всички се смееха на глас, Поли хитро поглеждаше мъжа си и с нескрита вина свеждаше очи пред Андрей, който стоеше като парализиран. Все още по чорапи и държейки в едната си ръка бутилката шампанско, а в другата новите си обувки. Имаше чувството, че светът потъва пред очите му, които не само не свикваха със светлината на полилеите, но и не можеха да възприемат тази компания от празнично облечени млади хора, като нещо реално. Те сякаш искаха да изненадат очакван стар приятел. Техните доброжелателни усмивки ясно показваха симпатията, която изпитваха към младежа, попаднал в толкова деликатна ситуация.
Децата скачаха около Андрей и му се радваха, като че ли ...