ВЕЩИЦАТА
Тя беше невероятно красива. Живееше в дълбините на гъста и непристъпна гора. Беше сама. Всички живи твари се страхуваха от нея. Незнайно защо, но красотата и вдъхваше респект и страх. Имаше само един човек, който я обожаваше и успяваше да се доближи до нея. Той беше един от най-безстрашните рицари в кралството. Тя винаги усещаше милващия му поглед по тялото си. Никога не знаеше кога ще се появи и къде ще се скрие - да я наблюдава. Обичаше топлия му поглед, който караше тялото и да трепери от удоволствие.
Тази нощ вещицата се беше излегнала в малкия басейн, образуван от едно езерце, досами храма на нейния бог. Във водата плуваха розови листенца и се носеше ароматът на билки и цветя. Нежната и кожа се обливаше от блясъка на пълната луна. Малките капчици блестяха под лунните лъчи. Дългата и красива коса се стелеше по белите камъни, които ограждаха мъничкия басейн. Тя протегна нежните си ръце и загреба с шепи от водата. Остави я да изтече между пръстите си. Наслаждаваше се на този ...