Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно кестенява коса. На челото си имаше малък, кафяв белег с формата на полумесец.
Там между килимите от паднали листа, видя едно сиво врабче. То зъзнеше, а крилцето му бе изпънато. Рая се наведе и го взе в ръцете си. Мушна го в старото си, кожено палто. Продължи по пътя си и скоро стигна до кафява, дървена колиба, скрита дълбоко в гората. Отвори вратата, която изскърца оглушително. Свали мокрото си палто, закачи го на един пирон на вратата. Клекна пред печката и запали огън. Духна в ръцете си в опит да ги стопли. Студени тръпки полазиха по гърба ѝ.
Живееше тук сама откакто майка ѝ почина. Познаваме всяко кътче на гората. В близкото село я наричаха вещица. Страхът се четеше в очите им. Когато я видеха да се приближава, си шушукаха и я гледаха изпитателно. Рая рядко ходеше там. Чувстваше се добре тук сред своите приятели птиците. Духът й, свободен като тях не познаваше граници.
Топлината се разля в стаята. Чуваше се пукането на дървата в печката. Рая извади раненото птиче от джоба си. Постави го върху една сгънат кърпа в ъгъла на масата. Взе бинт и превърза раненото му крилце. В този миг чу чукане на входната врата. Сърцето ѝ запрепуска бясно. Отвори внимателно и видя един мъж с дълга до раменете, къдрава коса да лежи на прага ѝ. Бе висок и красив. На гърдите си имаше дълбоки драскотини. Когато я видя, той отвори очи:
- Момичето от гората. Моля те, помогни ми.....
Рая му помогна да се изправи и го вкара вътре в колибата. Постави го на леглото и повдигна ризата му. Видя дълбоките драскотини на голите му гърди. Взе шишенце с отвара от арника. При допира на памука, той потръпна. Хвана ръката ѝ. Непознати тръпки се разляха по тялото ѝ. Рая не се отдръпна. Само се взираше в кафявите му очи.
- Благодаря ти!- прошепна той и загуби съзнание.
Тя се взираше в красивото му лице. Не помнеше да го бе виждала при посещенията си в селото. Непознато чувство се загнезди в нея. Растеше с всяка изминала минута все повече и повече. Седеше там до леглото му, загледана в мускулите на голите му гърди. Огънят танцуваше по тях. Рая вече знаеше, че тази среща щеше да промени живота ѝ.
Следва продължение
© Дора Нонинска Todos los derechos reservados